Читать «Зуи» онлайн - страница 12

ТИНА (обръща се, разярена): Махай се оттук! Махай се! Махай се, преди да съм скочила от прозореца. Чуваш ли?

РИК (сграбчва я в обятията си): Сега ме чуй, ти, хубаво малко тъпаче. Ти, прелестно хлапе, лекомислено, разиграващо трагедии…

Четенето бе прекъснато от гласа на майка му — настоятелен, уж делови, — която се обади иззад вратата на банята.

— Зуи, още ли си във ваната?

— Да, още съм във ваната. Защо?

— Исках да вляза само за минутка. Имам да ти кажа нещо.

— За бога, майко, аз съм във ваната.

— Божичко, само за минутка. Дръпни завесата.

Зуи хвърли прощален поглед на страницата, която четеше, затвори ръкописа и го пусна на пода до ваната.

— Всемогъщи боже — каза той. — Понякога се виждам мъртъв в дъжда.

Алената найлонова завеса, украсена с яркожълти диези, бемоли и ключове сол, бе набрана в долния край, а горе бе закачена на хромова пръчка с пластмасови халки. Като се надигна, Зуи рязко дръпна завесата и се скри целият зад нея.

— Добре. О, господи! Влизай, ако ще влизаш. В гласа му явно не се долавяше характерното актьорско маниерничене, но прекалено силно вибрираше, „водеше“ неудържимо, когато Зуи нямаше причини да го овладее. Преди години, като участник в радиовикторината „Какво умно дете“, многократно го бяха съветвали да стои по-далече от микрофона.

Вратата се отвори и мисис Глас, пълничка жена с мрежа за коса, плахо се шмугна в банята. При всяко положение възрастта й беше страхотно неопределена, и най-вече когато носеше мрежичка за коса. Влизането й във всяка стая бе словесно, както и физическо.