Читать «Синият период на де Домие-Смит» онлайн - страница 8

Към девет мосю Йошото си свали очилата, стана и се потътри към мен с няколко рисунки в ръка. Час и половина аз бях седял, без да върша нищо — само се мъчех да сдържам бунта на стомаха си. Когато мосю Йошото се приближи, аз станах бързо, леко приведен, за да не го смущавам с високия си ръст. Той ми подаде рисунките и попита учтиво ще бъда ли така добър да преведа от френски на английски неговите забележки. Аз отвърнах: „Oui, monsieur“. Той се поклони леко и се помъкна назад към масата си. Преместих моливите си на края на масата, извадих автоматичната си писалка и се залових — едва ли не съкрушен — с превода.

Подобно на повечето истински способни художници, мосю Йошото като преподавател не беше с нищо по-добър от който и да било посредствен художник с що-годе педагогически похват. Неговите практически поправки, което ще рече неговите рисунки, нанесени на паус, наложен върху рисунките на учениците, наред с писмените забележки върху гърба на рисунките, можеха да покажат на един сравнително способен ученик как прилично да изобрази прасе в кочина или дори как много добре да изобрази прасе в кочина. Но животът му да зависеше от това, той не би могъл да научи някого как да живописва прасе в кочина, а неговите най-способни задочници естествено очакваха жадно да научат именно тази малка тайна. И работата не беше в това, че той съзнателно или несъзнателно криеше своя талант, че се скъпеше да го раздава, — не, той просто не умееше да го предаде. В първия момент тази жестока истина някак не ме изненада, не ме хвърли в недоумение. Но тъй като непрекъснато се натъквах на нея, малко по малко тя започна да оказва своето въздействие и към обед аз вече трябваше много да внимавам, за да не размажа с потните си длани някой от преводите. На всичко отгоре почеркът на мосю Йошото се оказа почти нечетлив. Когато стана време за обед, аз отхвърлих тяхната покана да ядем. Казах, че трябва да отида до пощата. Спуснах се тичешком по стълбата и забързах безцелно из лабиринта от непознати, грозни улички. Щом видях закусвалня, влязох в нея и излапах четири топли-топли кренвирша, които после полях с три чаши мътно кафе.