Читать «Мече буболече» онлайн - страница 7

— Ти все критикуваш, да ти кажа — упрекна я Мери Джейн. — Все критикуваш. Може пък наистина да е хубава и…

— Каква ти хубава, нищо подобно — каза Елоиз. После помисли и добави: — Ти поне работиш. Разбираш ли, поне…

— Чуй ме — пресече я Мери Джейн, — няма ли все пак да му кажеш някога, че Уолт е загинал? Мисълта ми е, че той няма да проявява ревност, като разбере, че Уолт… Е, ти знаеш, загинал и така нататък.

— Сладката! Горкото наивно трудещо се момиче — каза Елоиз. — Тогава ще стане още по-лошо. Ще ми извади душата. Слушай, сега той знае, че съм дружила с някой си Уолт — някакво остроумно войниче. Но аз за нищо на света не бих му казала, че Уолт е загинал. За нищо на света, разбери! И ако му кажа — което няма да стане, — но ако му кажа, ще му кажа, че е загинал по време на бой.

Мери Джейн подпря брадичката си съвсем на края на дланта.

— Ел…

— Да?

— Защо не ми разправиш как е загинал? Кълна ти се, никому няма да кажа. Честна дума! Разкажи ми, моля ти се!

— Не.

— Моля ти се, разкажи ми. Честна дума, никому няма да кажа.

Елоиз допи уискито и отново закрепи празната чаша на гърдите си.

— Ще кажеш на Аким Тамиров — продума тя.

— Не, няма да кажа. Никому няма да кажа как…

— Ами неговият полк почивал някъде. В затишието между две битки или нещо такова — така поне ми писа приятелят му, Уолт и едно момче се хванали да опаковат малка японска печка. Някакъв полковник искал да я изпрати у дома си. Или са я изваждали от опаковката, за да я преопаковат — не помня точно. Всеки случай тя била пълна с бензин и какво ли не и избухнала, в ръцете им. На другото момче извадила само окото. — Елоиз се разплака и хвана с ръка празната чаша, за да не падне от гърдите й.

Мери Джейн се смъкна от дивана, дотътри се по колене до Елоиз и взе да я гали по главата.

— Недей плака, Ел. Недей.

— Кой плаче? — възрази Елоиз.

— Разбирам те, но недей. Няма защо вече, не си струва.

Външната врата се отвори.

— Рамона се връща — каза Елоиз гъгниво. — Иди, моля ти се, до кухнята и кажи там на оная да й даде да вечеря по-рано. Ще идеш ли?

— Ще ида, но ако обещаеш, че няма да плачеш.

— Обещавам. Хайде върви. На мен просто не ми се влиза сега в тая проклета кухня.

Мери Джейн стана, позаклати се, но запази равновесие и излезе от стаята.

Върна се след не повече от две минути. Пред нея подтичваше Рамона. Шляпаше на цели стъпала с разкопчаните шушони, мъчейки се да вдига колкото е възможно по-голям шум.

— Не дава да й сваля шушоните — оплака се Мери Джейн.

Все още легнала по гръб на пода, Елоиз се бършеше с носната си кърпичка. Без да я маха от носа си, тя каза на Рамона:

— Излез и кажи на Грейс да ти свали шушонките. Нали знаеш, че не се влиза в…

— Но тя е в клозета — прекъсна я Рамона.

Елоиз остави кърпичката и с мъка зае седнало положение.

— Дай си крака! — заповяда тя. — Но първо седни! Не там — тука! Чуваш ли?

Мери Джейн пълзеше на колене под масата и търсеше цигарите.

— Познай какво се е случило с Джими — обади се тя.

— Нямам представа. Другия крак. Другия крак!

— Прегазил го е автомобил — каза Мери Джейн. — Каква трагедия!