Читать «Мече буболече» онлайн
Дж. Д. Селинджър
Дж. Д. Селинджър
Мече буболече
Наближаваше три часът, когато Мери Джейн най-после намери къщата на Елоиз. Тя обясни на Елоиз, която излезе да я посрещне на автомобилната алея, че всичко е минало отлично, че тя си спомня съвършено точно пътя, докато не свърнала от Мерик Паркуей.
—
— Между другото, какво точно е херния?
Елоиз хвърли цигарата си на мръсния сняг, стъпка я и отвърна:
— Всъщност не зная, но не е нужно да се тревожиш, няма опасност да прихванеш.
— Аха — рече Мери Джейн и двете влязоха в къщата.
Двадесет минути по-късно те допиваха в дневната първата си чаша уиски със сода и разговаряха по начин, типичен за някогашни колежанки, живели в една стая. Но тях ги свързваше и друга, по-здрава връзка — и двете не бяха завършили: Елоиз бе напуснала колежа в средата на втората година — през 1942, — след като я бяха хванали затворена с един войник в асансьора на третия етаж на общежитието. Мери Джейн беше напуснала — същата година, същия клас, горе-долу същия месец, за да се омъжи за един кадет от Джаксънвилската авиационна школа — суховат, влюбен в професията си младеж от Дил, щат Мисисипи, чийто брак с Мери Джейн трая три месеца, два от които той лежа в затвора, защото бе намушкал с нож едного от военната полиция.
— Не, не — казваше Елоиз, — тя всъщност беше червеникава.
Беше се изтегнала на дивана, кръстосала тънките си много хубави крака.
— Пък аз чувах, че е блондинка — настоя Мери Джейн, седнала на синьото кресло. — Оная, как й беше името, се кълнеше, че е блондинка.
— Как ли не — прозина се Елоиз. — Че тя си я боядиса едва ли не пред очите ми. Какво става? Свършихме ли цигарите?
— Не се безпокой. Аз имам пълен пакет някъде — каза Мери Джейн и взе да рови в чантата си.
— Тая тъпа прислужница! — изруга Елоиз, без да се мръдне от дивана. — Само преди час оставих под носа й два неотворени кашона. След малко ще влезе да ме пита какво да прави с тях. Докъде бях стигнала, дявол да го вземе.
— Тирингър — подсети я Мери Джейн и запали една от своите цигари.
— О, да. Спомням си съвсем точно — тя се боядиса вечерта преди сватбата си с оня Франк Хенке. Помниш ли го?
— Горе-долу. Един прост редник, нали? Страшно непривлекателен.
— Непривлекателен! Ти си луда! Та той имаше направо кирлив вид.