Читать «Франи» онлайн - страница 3

— Лейн! — поздрави го радостно Франи: тя не беше от хората, които крият чувствата си. Обгърна врата му и го целуна. Това беше съвсем перонна целувка — поривиста в началото, но последвана от отдръпване, сякаш просто си бяха чукнали челата. — Получи ли ми писмото? — попита тя и добави на един дъх: — Но ти съвсем си премръзнал, горкичкият! Защо не ме чака вътре? Получи ли ми писмото?

— Кое писмо? — попита Лейн, вдигайки куфара й. Беше морскосин с бяла обшивка по ръбовете, като някои от десетките други куфари, току-що свалени от влака.

— Не си ли го получил! Но аз го пуснах в сряда! Боже мой! От самата поща го изпратих!

— А-а, това писмо ли?… Да. Това ли ти е целият багаж? Каква е тази книжка?

Франи погледна надолу към лявата си ръка. Носеше малка свтлозелена книжка.

— Тази ли? А, нищо особено. — Тя отвори чантата си, пусна я вътре и тръгна с Лейн по дългия перон към пиацата. Хвана го под ръка и през цялото време говореше почти само тя. Отначало за някаква рокля в куфара, която трябвало да се изглади. Каза, че си е купила чудесна ютийка, съвсем като играчка, но я била забравила. Във влака имало само три познати момичета — Марта Фарър, Типи Тибет и Елинър еди-коя си — запознала се с нея преди години, още в пансиона Екзетър или кой знае къде. А за всичките останали във влака веднага си личало, че били от Смит, с изключение на две, които били съвсем васаровски тип, а една явно била от Лорънс или Бенингтън. Тази с бенингтъно-лорънския вид изглеждала така, сякаш целия път е прекарала в тоалетната и сигурно се занимавала с рисуване или скулптура, изобщо с някакви изкуства, а нищо чудно под роклята си да била с балетно трико. Лейн вървеше доста бързо и между другото се извини, че не е могъл да намери място в Крофт Хаус — това се оказало безнадеждно, но наел стая в много хубав, уютен хотел. Малък, но чистичък и тъй нататък. Щяло да й хареса, каза Лейн, и Франи веднага си представи бяла дъсчена барака. Три непознати момичета в една стая. Която пристигне първа, заема изтърбушения диван, а другите две ще трябва да делят двойното легло с невъзможен матрак. „Чудесно!“ — каза тя възторжено. Понякога е дяволски трудно да скриеш раздразнението си от липсата на практичност сред мъжката половина на човешкия род и особено от Лейн. Тя си спомни дъждовната вечер в Ню Йорк, веднага след театъра, когато Лейн, застанал на ръба на тротоара, с подозрително пресилена любезност отстъпи таксито на един ужасно противен тип в смокинг. Тя не се огорчи особено: това, разбира се, беше ужасно — да си мъж и да търсиш такси в дъжда, но запомни с какъв зъл, просто враждебен поглед я изгледа Лейн, докато се връщаше при нея. И сега, усетила някаква вина заради тези мисли и всичко останало, тя с престорена нежност се притисна до ръката му. Седнаха в таксито. Морскосиния куфар с белите кожени кантове сложиха отпред до шофьора.