Читать «Франи» онлайн - страница 6

— Виж какво, теб нещо са те прихванали днес! Какво ти става, дявол да го вземе?

Франи нервно тръсна пепелта от цигарата си, после придърпа пепелника сантиметър по-близо до себе си.

— Извинявай, днес съм отвратителна — каза тя. — Цялата седмица ми идваше всичко да пратя по дяволите. Това е ужасно. Толкова съм противна.

— Писмото ти не изглеждаше толкова…

Франи сериозно кимна. Гледаше топлото слънчево зайче, голямо колкото жетон за покер) върху покривката.

— Насила го писах — отвърна тя.

Лейн понечи да каже нещо, но в този миг дойде сервитьорът да прибере празните чаши.

— Искаш ли още по едно? — попита Лейн.

Отговор не последва. Франи се бе втренчила в слънчевото петно така упорито, сякаш се канеше да легне на него.

— Франи — каза Лейн с търпелив глас, заради сервитьора. — Искаш ли по още едно мартини или нещо друго?

Тя вдигна очи.

— Извинявай. — Погледна празните чаши в ръцете на сервитьора. — Не. Да. Не знам.

Лейн се усмихна, поглеждайки към келнера.

— Последно, какво?

— Да, ако обичаш. — Тя малко се оживи.

Сервитьорът се отдалечи. Погледът на Лейн се плъзна след него, докато излезе, после се върна на Франи. С полуотворена уста тя бавно изтърсваше пепелта от цигарата до чистия пепелник, който бе донесъл келнерът. Лейн я погледна с растящо раздразнение. Явно го обиждаха и плашеха признаците на отчужденост у момичето, с което сериозно ходеше. Във всеки случай определено го безпокоеше това, че тази смахната Франи можеше да провали целия уикенд. Той изведнъж се наведе към нея и сложи ръце на масата — трябваше някак да заглади нещата, дявол да го вземе, но Франи заговори първа.

— Днес хич ме няма — каза тя. — Съвсем съм се разкиснала.

Улови се, че гледа Лейн като чужд човек или като реклама за линолеум в метрото. Отново я обхвана чувството за вина и предателство — явно днес то беше на дневен ред — и я подтикна да реагира. Тя се пресегна да сложи ръка в дланта на Лейн, но почти веднага я отдръпна и взе цигарата, оставена в пепелника.

— Ей-сега ще ми мине — каза тя. — Обещавам.

Франи се усмихна на Лейн, и то съвсем искрено, и една негова усмивка в този момент би посмекчила нещата, които щяха да последват, обаче Лейн беше зает да си придаде равнодушно изражение и не я удостои с усмивка. Франи всмукна от цигарата.