Читать «Рибарят Палунко и неговата жена» онлайн - страница 10

Вечеряли тази вечер с лобода, дето съвсем я били забравили. И ако не била свирката двоянка, никой нямало да помни вече какво било станало. Обаче щом духнел някой в двоянката, голямата свирка свирела така за Палунко:

Лудо чудо Палунко, вдън море се намерил, люти мъки намерил.

А малката свирка споменавала жената:

Грейни, светни, зорице, грейни, светни да видиш: ново щастие иде, три пъти потопено, от жената спасено.

Така разказват по цял свят свирките двоянки.

Информация за текста

Ivana Brlić-Mažuranić

Ribar Palunko i njegova žena, 1916

Сканиране: haripetrov, 2010

Разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Ивана Бърлич-Мажуранич. Приказки от стари времена

Първо издание

Издателство „Отечество“, София, 1979

Редактор: Сийка Рачева

Художник: Венелин Вълканов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17337]

Последна редакция: 2010-09-07 11:00:00

1

Зора мома — Много славяни имат стара народна приказка, която разказва и досега за Зора мома, дето плува рано сутрин по морето в златна лодка със сребърно весло. Домът й бил на остров Буян. — Б.а.

2

Остров Буян — Това е вълшебен остров, обрасъл с буйна растителност. На този остров нашите прадеди си представяли рая. — Б.а.

3

Ням език — Нашият народ вярва, че животните говорят на особен език и че има хора, които знаят и разбират този „ням език“. — Б.а.

4

Гигантска змия, Птица с железен клюн, Златна пчела — Това са три чудовища, които според приказките правят около Буян вълни, вятър и гръмотевици, откъдето по целия свят се разразяват бури. — Б.а.