Читать «Обещанието» онлайн - страница 63

— Гритли Мозер ли се казваше момичето? — попитах аз.

— То се казваше Гритли, а предишните се казваха Соня и Евели — отговори старата дама. — Запомнила съм всички имена. Но покойният Албертхен отиваше все по на зле, започна да забравя, трябваше да му казвам всичко по десет пъти, по цял ден да му се карам като на момче. И ето че в четиридесет и девета или петдесета, не помня вече точно, няколко месеца след Гритли, той отново стана неспокоен и разсеян. Дори курника не чистеше и кокошките кудкудякаха като луди, защото и храната не им приготвяше вече както трябва, а непрекъснато обикаляше с нашия „Буик“, по цял следобед, казваше само, че отивал да се поразкара, но изведнъж забелязах, че от бонбониерата отново липсват таралежки. Тогава го издебнах и когато покойният Албертхен се промъкна в дневната, пъхнал бръснача в джобчето на сакото си като автоматична писалка, аз отидох при него и му казах: „Албертхен, ти отново си намерил някое момиче.“ — „Гласът от небето, майко — отговори той, — моля те, остави ме още само този път. Което е заповядано от небето, е заповядано, а то също има червена рокличка и руси плитки.“ — „Албертхен — казах аз строго, — не мога да допусна това, къде е момичето?“ — „Недалеч оттук, при една бензиностанция — каза покойният Албертхен, — моля ти се, моля ти се, майко, позволи ми да послушам гласа от небето.“ Но аз решително се възпротивих. „Това няма да го бъде, Албертхен — казах аз, — ти ми обеща. Изчисти веднага курника и дай на кокошките да ядат както трябва.“ Тогава покойният Албертхен се ядоса, за пръв път в нашия брак, който иначе беше толкова хармоничен, закрещя: „Аз съм само твой слуга“ — толкова болен беше и изтича с таралежките и бръснача към „Буика“, а четвърт час по-късно ми телефонираха, че се блъснал в един камион и умрял. Дойдоха негово преподобие Бек и полицейският вахмистър Бюлер, който беше особено състрадателен, поради което съм завещала на полицията в Хур пет хиляди франка, а други пет хиляди — на цюрихската полиция, защото имам тук къщи на „Фрайещрасе“. Дойде, разбира се, и сестра ми с нейния шофьор, за да ме ядоса, развали ми цялото погребение.

Аз гледах старицата втренчено. Сега беше дошло най-после и дарението, което през всичкото време бях очаквал. Сякаш трябваше да бъда специално подигран.