Читать «Звездното дете» онлайн - страница 75

Беседата продължи дори и след като посредничеството на Бойси вече не бе необходимо и той беше освободен.

След което приключи. Завинаги.

Бойси отвори очи. До него стоеше Делта Четири и спокойно го наблюдаваше.

Той стана, прозя се, протегна се, извади електродите от челото си, внимателно ги намота на куба и… го захвърли към стената.

Кубът плавно полетя през каютата — псевдогравитационното поле беше слабо, — но при удара се разби.

Сестра Делта Четири изкрещя.

Ган я хвана за ръката.

— Стига, Джули. Вече не ти трябва.

— Аз служа на Машината! — гордо заяви тя. — Името ми е Сестра Делта Четири. Аз…

Бойси поклати глава и я прекъсна:

— Ти никога повече няма да бъдеш Сестра Делта Четири.

Качулката падна от главата й, но тя не забеляза. Косата й беше късо подстригана, за да не пречи при сливането — пластината трябваше винаги да е открита. Момичето посегна и я докосна с треперещи пръсти.

— Аз… Не разбирам! Не чувствам присъствието на Машината!

— И никога няма да го почувстваш — увери я Бойси и докосна своята пластина. — Когато се върнем на Земята, ще махнем тия железа и ще измъкнем електродите от мозъците си. Няма да ни трябват — нито на нас, нито на когото и да било. Никога.

Докато Делта Четири с мъчителни тръпки се превръщаше отново в Джули Мартинит, Бойси я прегърна и убедено каза:

— Сега трябва да започнем отначало, Джули. Ти, аз и цялото човечество.

Той я остави и отиде до старинния пулт за свръзка. Започна да настройва предавателя, за да изпрати сигнал за помощ от мъртвия крайцер „Общност“.

18

Ето как започна всичко.

Звездите изпратиха предупреждение, а Машината пусна агентите си, опитвайки се да намери достоен противник и път за спасение.

Започна със сянката, покрила планетите на Плана и завърши с яркото сияние на могъщите светила, открили пред човечеството нов път.

Машината играеше със себе си, защото й трябваше противник. Но играта завърши с гръмогласен диалог между нея и звездите.

Машината твърде късно се опита да влезе в играта. Всички места около масата бяха заети.

Така започна всичко… и свърши. Легендата за Луцифер, за страданията, за злото и за вечната надежда за нещо по-добро.

Машината закъсня, местата бяха заети. От едната страна бяха звездите, свързани с фузоритна мрежа, а от другата — техният Съперник, готов да направи своя ход.

Преди много галактични епохи звездите го бяха родили, а сега той беше съзрял. Беше готов да заеме мястото си, да получи статус и име.

Място: Съперник на звездите.

Статус: Равнозначен на Вселената.

Име: ЧОВЕЧЕСТВО.

Информация за текста

Frederik Pohl, Jack Williamson

Starchild, 1965

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1021]