Читать «Звездното дете» онлайн - страница 73

Кубът за свръзка яростно зажужа. Посветената преведе:

— Машината иска пояснение. Какво е това Бог?

Хари се изправи. Бойси забеляза как изчезнаха бръчките от златистото лице. Очевидно старецът беше изпълнил възложената му задача.

Обърна се към Ган. В погледа му се четеше нещо като сърдечност:

— Бойси Ган, ти считаше, че аз съм Звездната Рожба. Но грешеше.

Свали пироподчето от рамото си, ласкаво го погали и го пусна на свобода.

Животното се опита да се върне на любимото си място, обаче Хиксън вдигна ръка и го отпрати. Малкото чудовище изсъска, описа кръг из каютата и набирайки скорост, изчезна в коридора.

Хари го проследи с очи, след което се обърна към Бойси. Погледът му беше спокоен и безгрижен.

— Звездната Рожба никога не е съществувала. До сега. Но скоро ще се роди. Ще бъде човек, който ще стане мост между машините и звездите.

Той направи вълнообразния жест с ръката си, насочен към Ган.

— Бойси Ган, ти ще бъдеш Звездната Рожба!

17

— Не! — извика Бойси.

Пусна Карла и с един скок застана пред Хиксън, който продължаваше да стои напълно спокойно.

— Няма да стана! Стига! Писна ми от вашите безумни идеи! Какви са тия мислещи звезди? Какъв е този мост?

Хиксън не отговори. Просто го наблюдаваше с блестящите си златисти очи.

— Бойси, миличък, нямаш избор — обади се Карла.

Ган рязко се обърна.

— Какво значи това „нямаш избор“? Няма да стана и това е! Аз…

Замълча. Какво в крайна сметка няма да стане?

Каютата започна да се върти пред очите му. На гърлото му сякаш беше заседнал камък. Подпря се на облегалката на стола. Ръцете му трепереха.

Хвърли бърз поглед на Карла. Забеляза с колко любов и състрадание го наблюдава и осъзна причината за световъртежа си.

— Златното облаче! Хиксън ме е заразил! С мен ще се случи същото, което стана с него… и с полковник Зафар… и с онези тримата на Меркурий… и с теб, Карла!

— Това съвсем не е лошо, Бойси — прошепна момичето. — Ще станеш част от едно огромно цяло — това, което запълва Вселената.

— Но аз не искам! — отчаяно извика той.

Вече се беше сливал с Машината и споменът за това продължаваше да го преследва. Докосна пластината на челото си и погледна към Делта Четири.

Кубът свиреше и звънеше. Посветената стана и го подаде на Ган.

— Не… — той се обърна към Хиксън.

Но старецът беше изчезнал. На мястото, където беше застанал, сега имаше само прозрачен като дим човешки силует, изтъкан от фини струйки златиста мъгла. Пред очите на Бойси остатъците от Хиксън се изпариха. Тънки златни лъчи пронизваха стените на каютата, устремени навън, към големия облак.

Хари Хиксън изчезна безследно.

— Карла… — отчаяно прошепна Бойси.

Обаче и момичето напускаше каютата по същия начин. Лицето и косата й затрептяха, губейки своята материалност.

— Сбогом, бойс — каза тя, без да се усмихва. — Скоро ще се срещнем…

До него остана само Сестра Делта Четири. Лицето й бе скрито от качулката. Продължаваше да стои с протегната ръка.