Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 26

Като ято гъски, избраници на своята раса, безпътни пресичаме Космоса вечен, объркани търсим със сляпа надежда, но пусти са Знакът на Човекът и Конят, пусти са Знакът на Конят и Човекът. Догадка проблясва, че полетът дълъг, измама е и надпревара безцелна, с детето-фантом на самотното слънце. Лъжата разкрита е, тайната — явна, на лоша шега сме нещастните жертви. О, татко Гъсок, що гръб ни обърна, нехайно, коварно предаде ни ти! Не ще го забравим, длъжници сме вечни, решени сме твърдо — да се отплатим! Със малко късмет ще ти пратим подарък, гърне злато от края на звездната дъга.

Ан Беклънд: Струва ми се Стенли Вейнбаум веднъж бе казал, че само с три познати факта един свръхум може да измисли цяла вселена (Ски също смята, че това е възможно с крайно, но по-голямо число на познатите факти). Според тези стандарти, а и според нашите собствени, ние сме все още доста далеч от тези свръхумове. И все пак разполагаме с много повече от три познати факта, дори повече от три хиляди, така че досега измислихме немалко.

То едва ли ще е толкова полезно, колкото сте се надявали всички — скъпия стар копелдак Кнефи и останалите смотаняци, защото един от изводите, до който стигнахме е, че не бива да ви съобщаваме всичко. Просто няма да го разберете. Лесно бихме могли да ви помогнем да ни настигнете ако сте тук, с нас, но от разстояние това е почти невъзможно.

Но не всичко е загубено, приятели! Дръжте се! Не сте в състояние да разсъждавате като нас, но от друга страна разполагате с много повече факти. Опитвайте. Поумнявайте. Ако много искате ще успеете. Учете се да разсъждавате спокойно, мислете преди да говорите, винаги бъдете наясно със себе си.

Малките ни пръсти отново израстнаха, дори на Уил, макар че той видя доста зор — нали е мъртъв. Надписахме костите от предишните пръсти и сега те ни вършат чудесна работа при подреждането на хексаграми. Надявам се, че разбирате смисъла на това, което направихме. Още дълго можехме да си подхвърляме монети, но това просто не е най-добрият начин.

Човек, който трудно контролира поривите на сърцето си би запитал: „Добре де, каква е разликата?“ Безсмислен въпрос. Той изисква определен отговор. По-правилно е да се запита: „Има ли някаква разлика?“ и отговора е: „Вероятно да, защото ако искаш да направиш нещо както трябва, трябва да го направиш както трябва“. Такъв е законът за тъждественост във всеки език.

Друг въпрос, който можете да зададете е: „До какъв източник на информация се добирате с помощта на тези хексаграми?“ Този въпрос е по-добър, защото в него не е заложен ПРИНУДИТЕЛЕН ПОГРЕШЕН ОТГОВОР, но отговорът отново е неопределен. На „И Цинг“ трябва да се гледа както на мастилените мацаници при теста на Роршах, т.е. това е нещо, което на пръв поглед няма значение, но придобива такова когато умът ви го интерпетира и пречупи през собствените си виждания. Махнете бариерите! Мислете за него като за сейф пълен със зашифровани познания. Защо не? („Висшият човек възприема преходното в светлината на вечността на края“). Не е ли прекрасно?