Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 2

Медицински сме напълно здрави. Прилагам подробна информация за стойностите на кръвното налягане, пулсовата честота, както и контролния запис на ракетните и навигационни системи. Ще излъчвам докладите си по предварително установения график. Грижете се за Земята и от наше име — очакваме с нетърпение да я видим отново след няколко години!

Вашингтон едно

През тази седмица бе настъпило известно затишие в градската партизанска война във Вашингтон. Хеликоптерът се приземи безпрепятствено на южната страна на Белия дом — без снайперен обстрел, самонасочващи се ракети, дори без някой да хвърли по него камък. Доктор Дитер фон Кнефхаузен се загледа с подозрение в тълпата пикетиращи стачници на петдесетина метра отвъд оградения периметър. Не изглеждаха привърженици на някоя военнизирана организация, по-скоро бяха от „свободни педита“ или „природосъобразна храна“ или пък от „еднократни данъци“. Поне не бяха от тия дето хвърлят камъни, защото посрещнаха кацащия хеликоптер само с нестроен ропот. Кнефхаузен се измъкна вдървено от хеликоптера, който веднага излетя страхливо. Не си даде труда да тича към Белия дом. Пое бавно. За разлика от пилота на хеликоптера той не се страхуваше от тези прости хорица. Пък и не изпитваше кой знае какво нетърпение да се срещне с президента.

Охраната не се усмихна докато го обискираше. Ординарецът, който го заведе до западната тераса не му отдаде чест. Никой не пое от ръцете му тежкия куфар с диапозитивите и документите. „Можеш да помиришеш кучешкия задник преди да те натикат в него“ — мислеше си той, приведен под грохота на набиращия височина хеликоптер, на който отново предстоеше рискован полет над града.

„А колко различно бе всичко в добрите стари времена“ — помисли си той с носталгия. Можеше да си припомни всяка минута от онова време. Точно тук — под този портал се бе изправил пред погледите на стотици кореспонденти и фотографи от целия свят за да им съобщи за проекта Алфа Алеф. Всички вестници публикуваха тогава снимката му на първа страница — редом с тази на президента, новинарските емисии спираха вниманието си на него, докато той разказваше за Новата Земя, която ще даде на Америка цяла една планета за колонизиране, отстояща на четири светлинни години. Спомни си мигът на старта от Кейп, милион и половината поканени от целия свят гости, задушаващите се от завист чуждестранни политици и учени, гордо надутите американски лидери. Ординарците тогава не пропускаха да му отдадат чест, говореше се дори, че ще го предложат за вице-президент на следващите избори и ако изборите бяха проведени тогава вероятно щеше да успее.

Сега вече всичко бе различно. Накараха го да се качи с асансьора за обслужващия персонал. „Хич не ми пука за кариерата — помисли си Кнефхаузен — по-скоро, чудя се откъде са надушили, че има проблеми. Дали от фантазиите по вестниците? Или някой е проговорил?“

Ординарецът почука на масивната врата на президентският кабинет и тя се отвори.