Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 13

Кнефхаузен бе поканен да седне в единия край на залата, докато в другия президента водеше приглушен разговор с група хора, които с интерес обърнаха глави към новопристигналия.

Не след дълго президентът вдигна глава.

— Добре — каза той с уморен глас и отпи от кристалната чаша пред него. — Всички ние знаем защо сме тук. Правителството на Съединените Американски щати е излязло с официална информация, която е невярна. Направило го е съзнателно и сега ние сме уличени. Бихме искали да ви запознаем с подробностите и затова доктор Кнефхаузен ще ви разкаже за проекта Алфа Алеф. Започвай, Кнефхаузен.

Кнефхаузен се изправи и без да бърза се отправи към малката катедра разположена встрани от президента. Той отвори записките си на катедрата, огледа ги замислено със стиснати устни и каза:

— Както вече спомена президентът, проекта Алфа Алеф е камуфлаж. Някои от вас имаха честа да го научат още преди няколко месеца и тогава вие нарекохте проекта с думи като измама и фалшификация. С такива думи. Но ако ми позволите да се изразя на френски, този проект не отговаря на нито едно от споменатите определения, той е „ruse de guerre“. Не във войната срещу нашите врагове или срещу тези инфантилни хлапета размахващи по улиците тухли и бутилки с коктейл „Молотов“. Не говоря за тези войни, а за войната против невежеството. Защото, виждате ли, трябваше да извършим определени жертви в името на науката и прогреса. Проекта Алфа Алеф е част от това.

— Нека да започна с най-лошото — продължи той. — Първо, планетата Алфа Алеф не съществува. Руснаците бяха прави. Второ, ние също го знаехме от самото начало. Дори снимките, които публикувахме бяха фалшифицирани и не след дълго това ще стане известно на целия свят и всички ще узнаят за нашата ruse de guerre. Мога само да се надявам, че това няма да стане твърде скоро, защото ако имаме късмет да запазим нашата малка тайна поне за още известно време, тогава вероятно ще пожънем известни положителни резултати. Трето, когато „Конститюшън“ достигне Алфа Кентавър той няма да открие подходящо място, където да се приземи, нито пък енергийни ресурси, които да му помогнат да поеме обратния път, нищо освен звезди и пустош. Този факт носи след себе си определени последствия. „Конститюшън“ разполага със запаси от водородно гориво само за пътя и някой дребни маневри в околността на звездата. Той не разполага с гориво за връщане назад и източника, на който разчита за да набави това гориво, наречен планетата Алфа Алеф не съществува, така че астронавтите не ще могат да се върнат. Следователно те ще срещнат смъртта си там. Това са лошите новини, с които исках да започна.

Из залата се разнесе шум. Президентът мълчеше намръщен, с отсъстващ вид. Кнефхаузен почака търпеливо, докато аудиторията преглътне горчивия хап, след което продължи.

— Питате тогава, защо ни е било необходимо всичко това? Да осъдим осем млади хора на смърт? Отговорът е прост: познание. С други думи — нуждаем се от фундаментални научни познания за да защитим свободния свят. Вярвам, че сте запознати с широко известния факт, че през последните десет и повече години не разполагаме с почти никакви значими научни достижения. Рутина — да. Технологии — да. Приложения — да. Но от времето на Айнщайн, че дори на Вейцзекер — никакви фундаментални открития. А без такива фундаментални открития ние неизбежно и съвсем скоро ще бъдем изправени пред застой в процеса на създаване на нови технологии. Този процес просто ще издъхне. А сега искам да ви разкажа една история. Това е истинска научна история, не шега, зная че сега не ви е до шеги. Имало едно време един малтиец на име де Боно, който много се интересувал от процеса на креативно мислене. Много малко се знае за този процес, но той имал идея как да узнае повече. За своя експеримент подготвил гола стая с две срещуположни врати. Влизаш през едната врата, минаваш през стаята и излизаш през другата. Пред вратата, която условно нарекъл входна, де Боно поставил въже и няколко дъски. За „опитни зайчета“ подбрал деца, като им поставил следното условие: „Предстои ни да изиграем една игра. Трябва да пресечете стаята, от едната врата до другата, това е всичко. Ако успеете, считайте че сте победили. Но има едно условие. Не бива в никакъв случай да докосвате пода с крак, коляно, или която и да е част от тялото или дрехите. Едно по якичко момче момче успя да я премине на ръце, — продължил той — но беше дисквалифицирано. Това не бива да правите. Сега вървете и който успее първи ще получи за награда шоколад.“ И така той ги пуснал едно по едно и всички, кой по-бързо кой по бавно рано или късно стигали до една и съща идея. Те сядали на пода, връзвали дъските за краката си като ски и така пресичали стаята. Най-остроумните се сетили веднага. На другите им били необходими няколко минути. Но всички те използвали един и същ способ и това била първата част от експеримента. Във втората част всичко било както в първата, с една малка разлика. Този път де Боно им дал само по една дъска. И с тази част от задачата децата се справили, макар и по друг начин. Те завързвали двата края на дъската с въже, заставали върху него и с подскачане като същевременно придръпвали дъската с ръце, пресичали стаята. Но въпреки това всички успели да се справят и този път. Докато при първия опит средното време за пресичане на стаята било около 45 секунди, то при втория то намаляло до 20 секунди. С една дъска те се справяли със задачата по добре отколкото с две.