Читать «Златото в края на звездната дъга» онлайн - страница 11

Да видим, какво друго? Изпратих ли ви доказателството на Джим Барстоу за Голдбаховата хипотеза? Оказа се много просто, след като приложи разработения от него метод за множествен паралелен анализ. Но вече почти не се занимаваме с такива дреболии. Доста се позабавлявахме и с Теорията на числата преди да я зарежем и сега единственото, което все още занимава всички ни (освен личните ни разработки) е математика на изразяването. Не че сме се заели с нея систематически, само когато ни остане време от другите занимания, но вече сме почти сигурни, че може да бъде създадена универсална граматика и никак не е трудно да се предположи до какво ще доведе това. В тази насока Фло напредна най-много. Помоли ме да отбележа в рапорта, че Бул, Вен и всички останали са били на погрешен път, но според нея има нещо ценно в идеята на Лайбниц за „математическия умозаключител“. Допадат и също и разработките на Свенсон за език с висока степен на сложност.(Оттук на Джим му дойде на ум идеята за паралелния множествен анализ). Смисълът на тези разработки е създаването на двуречников език като едната група значения се предава с помощта на фонеми, а другата — чрез промени в тона. И двете значения се възприемат едновременно — като рокмузика. В момента нашата мила Фло работи над третото, четвъртото и Н-тото измерения, за да може паралелно да се предават много значения, но все още не е постигнала кой знае какъв напредък (ако изключим хрумването и за използване на сексуалния контакт като комуникационна среда). За съжаление човешките сетива се оказват ограничени в способността си да приемат и предават информация. Между другото, проучихме повечето от познатите „изкуствени езици“, така например с помощта на хипноза „измъкнахме“ от Уил Беклънд познанията му от детинство по есперанто. Но всички те се оказаха задънени улици в нашите проучвания. Способността им за предаване на информация е по-ниска дори от тази на стандартния английски или френски.

Следват медицински бележки. Здрави сме. Минаваме на регулярни прегледи при Ив Барстоу. Ан и Ски имаха няколко незначителни кариеси по зъбите си и Ив ги запълни, по-скоро заради упражнението, отколкото заради нещо друго. Нямам предвид упражнение по запълване на зъби, а по акупунктура — Ив се е запалила по нея. Всичко мина чудесно.

Всички ние се чувстваме като деца, които пишат на мама и тате от летния лагер и всички горим от желание да ви зарадваме с личните си постижения. Бедата е, че не разполагаме с кой знае какво. Всеки има по нещо, с което се гордее — като Барстоу с неговите доказателства по някои класически математични проблеми, трудното е да решим какво от всичко това да изпратим с ограничените си енергийни ресурси, без да ги прахосваме за глупости. Ето защо гласувахме и решихме да ви изпратим поетичната адаптация на „Война и мир“, която написа Ан. Доста е дългичка. Дано успеем. Започвам да я предавам…