Читать «Най-богатият човек в Левитаун» онлайн - страница 8
Фредерик Пол
Хората непрекъснато ни разпознават.
Сега само кръстосваме нагоре-надолу покрай бреговете на СЩМИ (Съединените Щати на Младия Император) на борда на нашата яхта в зоната на разрешените дванадесет мили. Нуждаем ли се от продоволствия, изпращаме някого от екипажа с моторната лодка. Да, рисковано е наистина. Но не повече, отколкото ако пристанем в някоя друга страна, а ние просто не искаме да се връщаме в МИ, както започнаха напоследък да наричат Америка. Не ни укорявайте. Ами ако вие бяхте на наше място?
Иска ми се той да ни остави на мира.
Така, както я караме, кръстосвайки само нагоре-надолу, той от време на време се сеща за нас и ни се обажда по радиостанцията. В името на истината обади се вчера.
— Не можете вечно да кръстосвате, татко. Главните ви двигатели ще се нуждаят от основен ремонт след единадесет месеца, още седем дни и ще стане десет месеца, откакто сте заминали. Какви млечни продукти употребявате? Хранителните запаси, които натоварихте в Джексънвил, трябва да са се свършили миналия четвъртък. Няма смисъл да се морите от глад. Освен това не е честно спрямо Гуени и мама. Върнете се у дома. Ще ти осигурим място в правителството.
— Благодаря — рекох аз. — Всъщност не ти благодаря.
— Ще съжаляваш — предупреди ме той с достатъчно любезен тон. И затвори.
Да, не трябваше да му позволяваме да се добере до онези хапчета.
Мисля, че грешката беше моя. Трябваше да се вслушам в думите на Уини — мир на душата му, където и да се намира сега, — когато каза, че дозата да станеш свръхгений за цял живот е три капсули за всеки двадесет фунта телесно тегло. Бебето тогава тежеше само тридесет и един фунта — последния път, когато го занесохме в детската консултация, защото ние, естествено, не можехме да го заведем пак, след като вече беше погълнал капсулите. А той сигурно бе изгълтал повече от една дузина.
Мисля обаче, че Уини бе прав. Поне за това, че сега светът наистина е на път да бъде покорен. Съединените щати паднаха под властта на Младия Император — juvens imperator както той сам се нарича (обвинявам за това единствено Марджъри — аз
Кой обаче би могъл да предположи?
Искам да кажа, че миналия октомври наблюдавах по телевизията встъпването му в длъжност на президент. Страната ни несъмнено е бивала управлявана и от много особени хора. Но допускали ли сте някога, че ще доживеете да видите как моят малък син полага клетва за вярност, вдигнал едната си ръка и засмукал в уста палеца на другата?