Читать «Бърза клопка» онлайн - страница 8
Фредерик Пол
— Бях сигурен, че ще си заминете — каза той. — Ала преди да тръгнете, отделете ми само двадесет минути.
Докато се колебаех, той щракна с пръсти към пиколото.
— Ето. Той ще се погрижи за чантата ви, а ние можем да слезем да изпием по чаша кафе.
И така се оставих да ме отведе до вътрешния двор, където се намираше кафенето, топло и чисто сега, след дъжда. Чудех се дали позна мястото, където Лари бе паднал, но аз не съм сантиментален за подобни неща, а очевидно и той не беше. Когато желаеше, д-р Реймъс наистина се превръщаше във властна личност. Още преди да приближим столовете си до масата, той повика сервитьорката, изпрати я за кафе и сандвичи, без дори да се посъветва с мен, и заговори направо:
— Колега — каза той. — Не унивайте! Съжалявам за записките ви. Ала не искам да се отказвате от работата си.
Чувствувайки се твърде уморен, аз се облегнах на стола си.
— О, само това не бих направил, д-р Реймъс?
— Наричайте ме Ласло.
— Само това не бих направил, Ласло. Всъщност вече мислих по този въпрос.
— Бях сигурен, че ще го сторите.
— Смятам, че ако през следващата седмица сваля две събрания от програмата си — за извинение мога да използвам смъртта на Лари, готов съм всъщност да използвам всичко, — мога да възстановя повечето от тях по памет. Е, като си помисли човек, това може би няма да стане за една седмица. Ще трябва да пиша да ми изпратят преписи от някои доклади. Но рано или късно?
— Чудесно. Именно по този въпрос искам да разговарям с вас.
Момичето донесе кафето и сандвичите и той я отпрати веднага щом тя ни ги сервира.
— Искам да ви кажа, че вие сте човекът, заради когото дойдох тук.
Погледнах го.
— Вие се интересувате от фотометрия?
— Не. Не от доклада ви — от вашата идея. От това, за което разговаряхме цяла нощ. Когато Резник спомена името ви вчера, не знаех, че именно вие ми трябвате. Но след снощния разговор се убедих.
— Да, но аз не търся работа, д-р… Ласло.
— А аз не ви и предлагам работа.
— Тогава какво?
— Предлагам ви възможност да осъществите идеята си. Разполагам с пари, колега, пари на фондацията, които плачат да бъдат вложени в нещо. Не в космически и ракови изследвания, нито във висша математика — в тях вече са вложени достатъчно много пари. Моята фондация издирва проекти, които не се вместват в обичайните рамки. Значими проекти. Като вашия.
Да, това, естествено, ме развълнува. Беше много хубаво, за да е истина.
— Обадих се първо на секретаря на управителния съвет във Вашингтон — искам да кажа, веднага щом започнаха работа. Естествено, по телефона не можех да му дам сведения, достатъчни за официален договор. Но той лапна въдицата, колега. И управителният съвет ще направи същото. Следващата седмица има събрание, на което искам да присъствувате…
— Във Вашингтон? Предполагам, че…
— Не. Фондацията е международна, колега, и това събрание е на Лаго ди Комо. Ние, разбира се, ще поемем всички разноски и там ще можете да свършите много повече работа, защото няма да ви се обаждат от кантората…
— Да, но не съм сигурен, че…
— Ние ще ви подпомогнем. Изцяло. Персонал. Помещения. Започнахме изграждането на един център в Еймс, Айова — ще трябва естествено, да ходите дотам. Най-много, да кажем, два пъти месечно. И… — усмихна се той, като че ли се извиняваше за нещо — знам, че това няма значение за вас. След като вече имате един медал на гърдите си, получаването на следващите едва ли ще ви развълнува. Но все пак ще звучи добре в биографичната ви справка в
