Читать «Отшелника» онлайн - страница 5

— Не би било кой знае колко жалко.

— Аз също не бих пролял сълзи за него. По-нататък! Всички посветени в нашата работа са арестувани.

— Кой ли им е посочил следата?

— Княз Ван Зоом.

— В Пъкъла дано се провали това куче! — избълва със скърцане на зъби Теодолинде.

— Но това още не е всичко — прибави баронът и започна да разказва онова, което в Хиршенау му беше съобщил новият управител.

Години наред столицата и далечни краища от страната бяха хвърляни в ужас от някакъв тайнствен крал на престъпниците, наричан Капитана, и организираната му банда измамници. Най-сетне на един чужденец от Индия — княз Ван Зоом, и двама прикачени към него тайни полицаи се бе удало да разобличат Капитана и да задържат почти всичките му безбройни съучастници. Надигна се вик на възмущение, когато населението научи кой се е крил зад маската на Капитана. Това беше уважаваният банкер Франц фон Хелфенщайн, господар на разположеното недалеч от столицата баронство със същото име и собственик на замъка Хиршенау.

Този удар беше разтревожил барон Фон Фалкенщайн и неговата дъщеря. Като помощници на барон Франц, Капитана, те бяха вземали дейно участие в неговите далавери, особено в контрабандата, и това бе представлявало за тях източник на доходи, които им позволяваха да живеят съобразно положението си. Сега това беше вече минало.

— Проклета история! — изкоментира Теодолинде, когато баща й свърши с доклада.

— Да. Гърмът се стовари из един път. Дявол да го вземе!

— Ако нещата стоят така, ще стане страшно. Неколцина ще се простят с живота, мнозина ще отидат до живот зад решетките.

— Ние не сме разкрити. Очевидно княз Ван Зоом си няма понятие за деловите ни връзки с Капитана.

— Мислиш ли, че барон Франц може да ни издаде?

— Не, няма да го направи — заяви Ернст фон Фалкенщайн категорично. — Ако арестуват и нас, това няма да му помогне нищо. Но така бихме могли да направим нещо за него.

— При всички случаи лошо ни се пише, когато останем сега финансово на сухо.

— Знаеш ли всъщност, че ние ще станем наследници на барон Франц, ако бъде предаден на палача?

— Как е възможно това? — подскочи Теодолинде наелектризирана от стола.

Неочакваната вероятност да се домогне по този начин до богатство я хвърли в трескаво неспокойствие.

— Ще ти обясня — ухили се баронът. — Фалкенщайн са основоположници на прастар благороднически род. От него произхождат няколко клона, като споменатия Хелфенщайн. Той фактически е също Фалкенщайн. Преди стотина години на сродници по тази линия се пада чрез наследство един полусрутен замък. Те го съборили, изградили го отново и приели допълнително неговото име. Строго погледнато, цялостната им благородническа титла гласи: „барони Фон Фалкенщайн, наречени Хелфенщайн“. Можеш да го прочетеш после в нашата библиотека в „Справочник на благородията“.

Лошото настроение на Теодолинде моментално се бе превърнало в благоразположеност.

— Ако встъпим в наследство на барон Франц, ще ни липсва само още една подходяща партия за мен. Ще имаме достатъчно пари, ще можем да забравим миналото и ще се наложим най-после във висшето общество.