Читать «Отшелника» онлайн - страница 30

Понесоха се — Хагенау с най-голяма припряност отпред и Рандау тайно ухилен отзад.

Той знаеше, че Хилда Холм сега се намираше с баща си в Райтценхайн, където старият хер трябваше по лекарско предписание да прави кални бани. Когато стигнаха „Шилерщрасе“, Хагенау тръгна малко по-бавно, така че Рандау отново можеше да разговаря с него. Попита:

— Ще бъдеш ли така добър да ми свършиш една услуга?

— С удоволствие! По-скоро сто вместо една.

— Една фройлайн Холм сега пребивава в Бад Райтценхайн с болния си баща. Брат й е доктор по философия и е мой добър познат Мисля, че тя ще се зарадва, ако й предадеш поздрави от мен.

— Хубаво! Тя представително момиче ли е?

— Така смятам.

— Или е някоя стара мома?

— Хм-м, по моя преценка над трийсетте.

Жерава изтегли физиономия.

— Олеле! Но щом желаеш, ще го направя. Баща й какъв е по професия?

— По-рано е бил директор по музикалната част — отвърна Едмунд. — Неговият син, докторът, също е музикален, дори бивш виртуоз на цигулка.

— Отлично! Аз ще… Небеса! Ето я отново! Задава се от ъгъла!

Рандау позна Хилда, която сигурно за кратко се бе върнала в столицата.

— Трябва ли и аз да я поздравя? — попита той ухилено.

— Естествено! Та това си е в реда на нещата!

— Ама заговори я най-сетне, де! В противен случай пак ще изчезне, и то завинаги.

— Така ли мислиш? Добре, твоето присъствие ми дава кураж. Ще я заговоря. Ама да не вземеш нещо да се изхилиш! По дяволите, какво да й кажа?

— Щурчо! Кажи й каквото ти хрумне. Ето я! Кураж, старо!

Бяха вървели бавно напред и сега Хилда беше съвсем близо до тях. Рандау посегна към шапката си и Хагенау също свали своята. Той, толкова сигурният иначе, самоуверен офицер, се бе изчервил. Поклони се и каза:

— Извинете, фройлайн! Ще ми позволите ли един въпрос?

— С удоволствие — отговори тя, изчервявайки се на свой ред.

— Къде се намира дюкянът на баща ви?

Тя вдигна удивено поглед към него.

— Дюкянът на баща ми? — попита.

— Да. Естествено, имам предвид магазинът за продажба.

— Той няма такъв. За какво ви е необходим? — попита тя недоумяващо.

— Значи няма магазин? Много щеше да ми е приятно да си купя от него чифт ботуши. Но тогава той сигурно само поправя? Мога ли да узная къде е работилницата му?

Тя погледна изцяло объркана първо говорещия, после и Рандау, а след това по личицето й внезапно трепна неотразима прелестна усмивка.

— Адио! — успя да каже още, докато измъкваше рязко носната си кърпичка, и незабавно се отдалечи, поднасяйки я към устата.

Двамата се загледаха след нея — Хагенау с широко отворени очи. Устата му също зееше. Рандау си наложи да остане сериозен. Попита възможно по-непринудено:

— Значи това беше тя? Изглежда е една малка лудетина!

— Нищо подобно не съм забелязал.

— Но този смях?

— Аз също не мога да си го обясня. По дяволите! Значи баща й няма дюкян и сигурно е само обущар-кърпач!

— Това ти охлади чувствата, а?

— Хайде де! Все едно е дали той само кърпи или прави и нови обуща. Обущарят си е обущар. Но защо тя се разсмя? Беше точно така, сякаш се изсмя на мен! Но аз въпреки това трябва да знам дали ще отиде пак в хотела. Идваш ли с мен?