Читать «Отшелника» онлайн - страница 21

— Вие имахте късмет — каза Хаук сега. — Намерихте си един път жена. Нашего брата трябва ден и нощ да се скита все сам по тоя красив свят.

Холм се засмя.

— Вие също ще си намерите дамата на своето сърце. А пък и едва ли ще сте толкова самотен дотогава. Та вие сте още толкова млад и си имате семейство.

— Нямам.

— Какво? Нямате баща, майка?

— Не. Вече не са живи. А братя и сестри никога не съм имал.

— Съжалявам. — Холм стана сериозен. — Не знаех. В никой случай не съм искал да ви причиня болка.

— Нищо не сте ми причинили. Човек трябва да гледа фактите в очите. Освен това ви считам за приятел.

— Но сигурно имате други роднини?

— Също не.

— Никакви?

— Всички са мъртви! Всички измряха!

— Това действително е печално.

— Единственият роднина, който може би още е жив, е в Сибир.

— Какво прави там?

— Търговец на кожи е. Само за да ни ядоса, беше писал по-рано за богатството си. Тоя тип трябва да има много пари!

— В каква степен сте сроден с него?

— Той ми е чичо. Брат на баща ми.

— И в Сибир?

— Да. Това си има своите причини. Тоя тип е негодяй. Той и баща ми, двамата братя, се влюбили до ушите в едно и също момиче. Не е ли това дивотия? Добре че нямам брат, който да се заплесне някой път в същото момиче като мен.

Около устата на Хаук затрептя своеобразен, дяволит израз.

— Ама аз бих му дал да се разбере! Якичък съм си и като едното нищо ще се разправя не с един, а с двама братя!

— За Бога — ухили се Холм. — Я оставете на мира неродените си братя!

— Да, и бездруго не мога нищо да им направя, след като не съществуват. И така, двамата искали една и съща. Разбира се, можел да я спечели само единият, и това бил баща ми. Аз съм синът от този съюз. Но другият страшно се озлобил. Търсел начин да си отмъсти и чакал подходяща възможност. Двамата братя бяха кожухари. Бяха закупили голям запас от кожухарски изделия и бяха превърнали цялото си състояние в свободен капитал, за да ги платят. Чичо взе парите, за да ги предаде. Замина и повече не се върна. После се установи, че е духнал не само с тази сума, но е препродал и закупените кожухарски изделия. Запрашил през руската граница. Татко буквално се претрепа от работа и гладува до смърт, за да възстанови честта си. Не му се удаде. Почина преждевременно, от изтощение. От време на време идваше по някое писмо от Русия, напоследък от Сибир. В тях пишеше, че чичо е станал баснословно богат, но никога не биваше посочван адресът му. Искаше само да ни ядосва.

— Една не особено красива история — отбеляза Холм. — Нямах си и представа, че живеете толкова самотно. И толкова повече ме учудва, че сте винаги така разположен. Благодаря, че ми се доверихте.

— И на мен ми подейства благотворно веднъж да поговоря от душа. Но мисля, че вече трябва да се отправям към оркестъра и да се включа в свиренето.