Читать «Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)» онлайн - страница 4

Хелена. Съвсем малко.

Домин. Аз също. Представете си, бръмнало му в главата да направи всичко, до последната жлеза, като в човешкото тяло. Сляпо черво, сливици, пъп — най-излишни неща. Дори… хм… и полови жлези.

Хелена. Но те все пак… Те все пак…

Домин. …не са излишни, знам. Но ако хората ще се произвеждат по изкуствен начин, то тогава не е… хм… никак не е нужно…

Хелена. Разбирам.

Домин. Ще ви покажа в музея какво е изкалъпил за десет години. Това чудо трябвало да бъде мъж. Живяло цели три дни. Старият Росум не е имал капка вкус. Това, което е направил, е ужасно. Но имало в себе си всичко, което има човек. Наистина страшно пипкава работа. Тогава дошъл тук инженер Росум, племенник на стария. Гениална глава, госпожице Глори. Като видял какви ги върши старият, рекъл: „Да се прави човек цели десет години, е глупост. Не го ли направиш по-бързо от природата, плюй на цялата тая история.“ И се заел с анатомията.

Хелена. В читанките не е точно така.

Домин (става). Това, което е в читанките, е само платена реклама, и то глупава. Казва се например, че роботите ги бил открил старият господин. Докато старият е бил подходящ може би за университета, но от фабрично производство и хабер си нямал. Знаете ли, мислел, че ще направи истински хора, да речем, някакви нови индианци, доценти или идиоти. И едва на младия Росум му дошла идеята да направи живи и интелигентни работни машини. Казаното в читанките за сътрудничеството между двамата велики Росумовци е алабала. Двамата жестоко са се карали. Старият атеист не е имал никакво понятие от индустрия. Най-после младият го затворил в някаква лаборатория, за да се пипка там със своите велики аборти, и започнал производството сам, по инженерски. Старият Росум буквално го проклел и до края на живота си измайсторил още два физиологически урода, докато накрая го намерили мъртъв в лабораторията. Това е цялата история.

Хелена. А младият?

Домин. Младият Росум, госпожице, това е новият век. Векът на производството след века на познанието. Като огледал анатомията на човека, той веднага видял, че е твърде сложна и че един добър инженер би я направил по-просто. Почнал тогава да преработва анатомията и опитвал какво може да се изхвърли от нея и какво да се опрости… С една дума, госпожице Глори, но… не ви ли отегчава това?

Хелена. Не, напротив, страшно ми е интересно.

Домин. Тогава младият Росум си казал: „Човекът е нещо, което, да речем, изпитва радост, свири на цигулка, иска да ходи на разходка и въобще има нужда да прави куп неща, които… които всъщност са излишни.“

Хелена. Охо!

Домин. Почакайте. Които са излишни, когато трябва например да се тъче или да се пресмята. На дизеловия мотор не са му нужни пискюли и орнаменти, госпожице Глори. А да произвеждаш изкуствени работници, е все едно да произвеждаш дизелови мотори. Производството трябва да бъде колкото се може по-просто, а произведението — възможно най-хубаво. Как мислите, кой работник всъщност е най-добър?