Читать «Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)» онлайн - страница 2

Сула. Уведомяваме ви, че приемаме вашата поръчка за петнайсет хиляди робота.

Домин (замислено). Петнайсет хиляди робота. Петнайсет хиляди робота.

Марий (влиза). Господин директоре, някаква дама моли…

Домин. Коя е тя?

Марий. Не знам. (Подава визитка.)

Домин (чете). Президент Глори. Нека влезе.

Марий (отваря вратата). Заповядайте, госпожо. (Влиза Хелена Глори. Марий излиза.)

Домин (става). Заповядайте.

Хелена. Господин главният директор Домин?

Домин. Моля.

Хелена. Идвам при вас…

Домин. … с картичката на президент Глори. Това е достатъчно.

Хелена. Президент Глори е мой баща. Аз съм Хелена Глори.

Домин. Госпожице Глори, необикновена чест е за нас, че… че…

Хелена. … че не можем да ви посочим вратата.

Домин. … че можем да приветствуваме дъщерята на великия президент. Седнете, моля. Сула, можете да си вървите. (Сула излиза.)

Домин (сяда). С какво мога да ви бъда полезен, госпожице Глори?

Хелена. Аз дойдох…

Домин. … да видите нашето фабрично производство на хора. Както всички посетители. Моля, заповядайте.

Хелена. Мислех, че е забранено…

Домин. … да се влезе в завода, разбира се. Само че всеки идва тук с нечия визитка, госпожице Глори.

Хелена. И вие на всекиго показвате?…

Домин. По нещо. Производството на изкуствени хора, госпожице, е фабрична тайна.

Хелена. Ако знаете колко…

Домин. … много ви интересува. Старата Европа говори само за това.

Хелена. Защо не ме оставяте да се доизкажа?

Домин. Моля за извинение. Може би искахте да кажете нещо друго?

Хелена. Исках само да попитам…

Домин. … дали не бих ви показал по изключение нашата фабрика. Разбира се, госпожице Глори.

Хелена. Откъде знаете, че исках да попитам тъкмо това?

Домин. Всички питат едно и също. (Става.) Поради особеното си уважение към вас, госпожице, ще ви покажем повече неща, отколкото на другите и… с една дума…

Хелена. Благодаря ви.

Домин. Обещавате ли, че никому няма да издадете дори най-малката…

Хелена (става и му подава ръка). Имате честната ми дума.

Домин. Благодаря. Не бихте ли желали да снемете воала?

Хелена. Ах, разбира се, вие искате да видите… Извинете!

Домин. Моля?

Хелена. Да бяхте ми пуснали ръката.

Домин (пуска я). Моля за извинение.

Хелена. Искате да разберете дали не съм шпионка. Колко сте бдителен!

Домин (наблюдава я възхитено). Хм… разбира се… ние… така е.

Хелена. Вие не ми вярвате?

Домин. Необикновено, госпожице Хеле… пардон, госпожице Глори. Действително необикновено съм радостен… Добре ли плавахте?

Хелена. Да. Защо?…

Домин. Защото… всъщност… искам да кажа, че сте още много млада.

Хелена. Ще тръгнем ли веднага за фабриката?

Домин. Да. Мисля, двайсет и две, нали?

Хелена. Какво двайсет и две?

Домин. Години.

Хелена. Двайсет и една. Защо искате да знаете?

Домин. Защото… понеже… (Въодушевен.) Ще останете по-дълго, нали?

Хелена. Според това, какво ще ми покажете от производството.

Домин. Ах, това дяволско производство! Но, разбира се, госпожице Глори, всичко ще видите. Моля, седнете. Интересува ли ви историята на изобретението ни?

Хелена. Да, моля ви… (Сяда.)