Читать «Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)» онлайн - страница 39

Хелена. Примус! Ела бързо!

Примус (влиза). Какво има?

Хелена. Виж колко тръбички има тука! Какво прави с тях?

Примус. Опити. Не пипай.

Хелена (гледа в микроскопа). Погледни само какво се вижда!

Примус. Това е микроскоп. Дай да погледна!

Хелена. Не ме пипай! (Събаря епруветка.) Ах, разлях епруветката!

Примус. Какво направи?

Хелена. Ще се избърше! Примус. Развали му опитите!

Хелена. Хайде де, чудо голямо. Но ти си виновен. Не трябваше да се доближаваш до мен.

Примус. Не трябваше да ме викаш.

Хелена. Като съм те повикала, това не значи, че трябва непременно да дойдеш. Погледни само. Примус, колко нещо е написал господинът!

Примус. Там не бива да гледаш, Хелена. Това е тайна.

Хелена. Каква тайна?

Примус. Тайната на живота.

Хелена. Страшно е интересно. Пълно с цифри! Какво е това?

Примус. Това са формули.

Хелена. Не разбирам. (Отива към прозореца.) Не, Примус, погледни!

Примус. Какво?

Хелена. Слънцето изгрява!

Примус. Чакай, ей сега… (Разглежда някаква книга.) Хелена, това е най-великото нещо на света.

Хелена. Ела де!

Примус. Сега, сега…

Хелена. Примус, остави тази отвратителна тайна на живота! Какво те интересува някаква си тайна? Ела да погледаш, бързо!

Примус (отива при нея до прозореца). Какво искаш?

Хелена. Чуваш ли? Птичките пеят. Ах, Примус, така искам да бъда птичка!

Примус. Какво? Птичка ли?

Хелена. Не знам, Примус. Чувствувам се някак странно, не знам, какво е това? Като побъркана съм. Загубих си ума. Боли ме тялото, сърцето, всичко ме боли… а какво ми е станало, ах, това не мога да ти кажа! Примус, аз май ще трябва да умра!

Примус. Кажи ми, Хелена, не ти ли се струва понякога, че е по-добре да умреш? Знаеш ли, ние може би просто спим. Вчера пак говорих с теб насън.

Хелена. Насън?

Примус. Насън. Говорихме на някакъв чужд или на някакъв нов език, защото не си спомням нито дума.

Хелена. За какво?

Примус. Това никой не знае. Аз сам не разбирах нищо и въпреки това знам, че никога не съм говорил по-красиви неща. Как и къде беше — не зная. Като те докоснах, имах чувството, че ще умра. И мястото беше такова, каквото никой никога не е видял.

Хелена. Аз намерих такова място, просто умът да ти се вземе, Примус. Някога там са живели хора, но сега то е обрасло с храсталаци и не се мярка жива душа. Жива душа — само аз.

Примус. Какво има там?

Хелена. Нищо. Къщичка и градина. И две кучета. Да видиш само как ми лижат ръцете, а техните кученца, ах. Примус, сигурно няма нищо по-хубаво на света! Вземеш ги в скута си, милваш ги и не мислиш за нищо, за нищо не се грижиш, докато залезе слънцето; като станеш после, имаш чувството, че си направил сто пъти повече, отколкото когато си свършил много работа. Не, наистина аз за нищо не ставам. Не зная каква съм такава.