Читать «Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)» онлайн - страница 38

Глас вдясно. Да започнем?

Алквист. Да, да, да започнем или да свършим. Боже, дай ми сили. (Излиза надясно, оставяйки вратата леко отворена. Пауза.)

Гласът на Алквист. Дръжте го — здраво!

Гласът на Дамон. Режи! (Пауза.)

Гласът на Алквист. Виждаш ли този нож? И още искаш да те режа? Не искаш, нали?

Гласът на Дамон. Почни! (Пауза.) Ааааа!

Гласът на Алквист. Дръжте! Дръжте!

Гласът на Дамон. Аааа!

Гласът на Алквист. Не мога!

Гласът на Дамон. Режи! Режи бързо! (Роботите Примус и Хелена влизат тичешком.)

Хелена. Примус, Примус, какво става? Кой пищи?

Примус (поглежда в анатомическата зала). Господинът реже Дамон. Ела да видиш, Хелена!

Хелена. Не, не, не! (Закрива си очите.) Това е ужасно!

Писъкът на Дамон. Режи!

Хелена. Примус, Примус, да се махнем оттук! Не мога да слушам! Ох, Примус, прилоша ми!

Примус (тича към нея,). Ти си бяла като платно!

Хелена. Ще падна! Защо е така тихо там?

Писъкът на Дамон. Аао!

Алквист (излиза стремително отдясно, захвърля окървавената престилка). Не мога! Не мога! Боже, какъв ужас!

Радиус (от вратата на анатомическата зала). Режи, господине, още е жив!

Писъкът на Дамон. Режи! Режи!

Алквист. Отнесете го бързо! Не искам да слушам!

Радиус. Роботите са по-издръжливи от вас! (Излиза.)

Алквист. Кой е тук? Вън, вън! Искам да бъда сам! Как се казваш?

Примус. Робот Примус.

Алквист. Примус, не пускай никого тук! Искам да спя, чуваш ли? Иди, иди да оправиш залата, момиче! Какво е това? (Гледа ръцете си.) Бързо, вода! Най-чистата вода! (Хелена излиза тичешком.) О, кръв! Как можахте, ръце… ръце, които обичахте добрата работа, как можахте да направите това? Моите ръце! Моите ръце!… О, господи, кой е тук?

Примус. Робот Примус.

Алквист. Отнеси тачи престилка! Не искам да я видя! (Примус отнася престилката.) Кървави лапи, да можехте да отлетите от мен! Марш вън! Вън, ръце! Вие убихте… (Отдясно влиза, олюлявайки се. Дамон, наметнат с окървавен чаршаф. Алквист се дръпва назад.) Какво искаш? Какво искаш?

Дамон. Аз съм жив! Ху-ху-ху-ба-во е да се жи-ве-е! (Втори и трети робот дотичват след него.)

Алквист. Отнесете го! Отнесете го! Отнесете го бързо!

Дамон (отвеждан надясно). Живот!… Аз искам… да живея! По-хубаво е… (Хелена донася кана с вода.)

Алквист. … да живееш?… Какво искаш, момиче? Аха, това си ти. Налей ми вода, налей! (Измива си ръцете.) Ах, чиста, разхлажда-ща вода! Студено поточе, колко ми е хубаво от теб! Ах, мои ръце, мои ръце! До края на живота си ли ще се гнуся от вас? Налей повече! Повече вода! Още! Как се казваш?

Хелена. Робот Хелена.

Алквист. Хелена? Защо Хелена? Кой те е нарекъл така?

Хелена. Госпожа Доминова.

Алквист. Дай да те видя! Хелена! Хелена ли се казваш? Няма да те наричам така. Върви, отнеси тази вода. (Хелена излиза е кофата.) Напразно, напразно! Нищо, пак нищо не позна! Нима вечно ще тъпчеш на едно място, жалко учениче на природата? Боже, боже, боже, как се тресеше това тяло! (Отваря прозореца.) Разсъмва се. Нов ден изгрява, а ти не си се придвижил и педя. Стига, нито крачка напред! Не търси! Всичко е напразно, напразно, напразно! Защо още се разсъмва? Ооо, какво търси новият ден на гробището на живота? Спри, слънце! Не възлизай вече!… Ах, как е тихо, как е тихо! Защо замлъкнахте, любими гласове? Да бях… поне да бях заспал! (Загасва лампите, ляга па кушетката и придърпва върху себе си черното палто.) Как трепереше това тяло! О, край на живота! (Пауза. Отдясно се вмъква робот Хелена.)