Читать «Джийвс и малката Клементина» онлайн - страница 11

Един от малкото въпроси, за който имах отговор.

— Не, за съжаление. Утре ме очакват в Лондон.

— Няма ли да обядвате с нас, преди да отпътувате?

— Не, благодаря. Много сте мила, но трябва да хвана влака в десет и половина, нали, Джийвс?

— На всяка цена, сър.

— Толкова съжалявам — каза госпожица Мейпълтън. — Надявах се да ви придумам да кажете на моите момичета няколко напътствени слова. Може би друг път.

— Да, да, сигурно.

— В такъв случай ще ме известите следващия път, когато дойдете в Бингли.

— О, да, да.

— Доколкото съм запознат с бъдещите ви планове, сър, едва ли скоро ще посетите повторно Бингли.

— Прав си, Джийвс, няма да е скоро.

Входната врата се затвори след нас. Избърсах лепкава пот от челото си.

— Кажи ми какво стана, Джийвс.

— Моля, сър?

— Казах да ми кажеш. Още съм като замаян.

— Всичко е много просто, сър. Позволих си на собствена отговорност да задействам алтернативния план, който, ако си спомняте, се опитах да начертая пред вас.

— И какъв беше той?

— Хрумна ми, сър, че би било благоразумно от моя страна да позвъня на задния вход и да поискам среща с госпожица Мейпълтън. Това, по моя преценка, би ми позволило, докато прислужницата предава искането ми на госпожица Мейпълтън, да въведа младата дама в къщата, незабелязана от никого.

— И направи ли го?

— Да, сър. Тя се изкачи по задните стълби и в момента е на сигурно място в леглото си.

Аз се намръщих. Споменът за младата Клементина бе твърде болезнен.

— На сигурно място, казваш? Дано я изпитат утре на дъската и й пишат двойка. А след това значи си се видял с госпожица Мейпълтън?

— Да, сър.

— И си й казал, че гоня бандити отвън в градината с голи ръце?

— Да, сър.

— И че тъкмо съм бил тръгнал да я навестя?

— Да, сър.

— А сега тя трудолюбиво добавя послепис към епистоларното си послание до леля и не пести похвалите си по мой адрес.

— Да, сър.

Поех дълбоко въздух.

— Джийвс, трябваше от самото начало да те послушам.

— Това би могло да ви спести някои временни неприятности, сър.

— Неприятности и още как! Като си спомня как онова фенерче ми се облещи в смълчаната нощ тъкмо когато бях нагласил саксията… Джийвс, няма да ходим на Антиб.

— Радвам се да го чуя, сър.

— Щом като младата Боби Уикъм съумя да ме забърка в подобна каша в такова мирно и кротко селце като Бингли, представяш ли си какви върхове е в състояние да постигне в оживен курорт като Антиб?

— Точно това си мислех и аз, сър. Госпожица Уикъм, както не веднъж съм изтъквал, макар да е крайно очарователна млада дама…

— Да, да, Джийвс. Не е необходимо да осоляваш раната. Очите на Устър са широко ококорени. — Аз се поколебах. — Джийвс!

— Да, сър?

— По повод голфовете…

— Да, сър?

— Можеш да ги дадеш на бедните.

— Много ви благодаря, сър.

Аз въздъхнах.

— Кръв ми капе от сърцето, Джийвс.

— Оценявам саможертвата ви, сър. Но като отмине първоначалната болка от раздялата, вие ще се почувствате по-удобно без тях.

— Смяташ ли?

— Убеден съм, сър.

— Дано, Джийвс. Дано.

Информация за текста

P. G. Wodehouse

Jeeves and the Kid Clementina, 1930

Сканиране: NomaD, 2007

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2007