Читать «В тръстиките» онлайн - страница 3

Една нощ, по-светла от предишните, той се забави по-дълго, загледан във фосфорисциращата следа на отдалечаващия се параход. Внезапно му направи впечатление, че долавя някакво неравномерно плискане на водата, съвсем различно от обикновеното, което идваше напряко през вълните, отпратени към брега от парахода. Като се вгледа по-внимателно, той видя нещо черно да се преобръща във водата, сякаш делфин, а след това безпогрешно различи да се вдига черна ръка в неумел опит да плува. Беше човек, който се бореше с вълните. Но веднага му стана ясно, че течението бе твърде силно и вълнението; твърде голямо за него. Без да се подвоуми, като беше само по риза и панталони, Морз нагази в тръстиките и след миг с предупреждаващ вик заплува към безумноборещия се за живота си човек. Но по някаква неизвестна причина, когато Морз се доближи, от него се изтръгна несвързан протест, той отчаяно се обърна назад и отблъсна протегнатата ръка на Морз.

Но Морз, опитен плувец, отдаде това само на безсилно гърчене на един давещ се, успя да го хване за рамото и с протегната ръка го забута към брега, въпреки боричкането му, в което нещастникът влагаше толкова съпротива, колкото и непохватност. Когато краката им опряха в тръстиките и тинестото дъно, човекът престана да се бори и остана съвсем отпуснат в ръцете на Морз. Полупонесъл, полуповлякъл удавника, Морз успя най-после да излезе на ливадата и остави припадналия под върбата, а сам изтича при фургона да вземе уиски.

Но за негова изненада, когато се завърна, човекът вече седеше и изстискваше дрехите си. Тогава за първи път в ясната лунна светлина той видя, че непознатият бе елегантно облечен, с удивителна външност и явно принадлежеше към този блестящ свят, който бе наблюдавал в своята самота. Той с готовност пое поднесеното му тенекиено канче и изпи уискито. Тогава се изправи, направи няколко несигурни крачки напред и хвърли учуден поглед наоколо, към тихия неподвижен фургон, няколкото отсечени дървета и следи от „разчистване“ и дори грубата хижа от цели дървета и брезент, която започваше да се издига от земята няколко стъпки по-нататък, и нетърпеливо попита:

— Къде съм, дявол да го вземе? Мороз се поколеба. Не можеше да каже къде се намира жилището му. Той отговори кратко:

— На десния бряг на Сакраменто. Непознатият отправи към него подозрителен поглед, в който се четеше и неприязън.

— Аха! — рече той със сериозна ирония. — И предполагам, че водата, от която си ме извадил, е реката Сакраменто. Благодаря.

Морз му обясни с бавното западняшко търпение, че се е заселил тук едва преди три седмици и това място няма име.

— Тогава кой е най-близкият град?

— Няма никакъв град. Има една ковачница и една бакалница на кръстопътя на двайсет мили оттук, но не съм чул да има име.

Подозрението изчезна в погледа на непознатия.

— Добре — заговори той със заповеднически тон, обаче като че повече по навик, отколкото поради създалото се положение, — трябва ми кон, и по-бързичко!