Читать «Съдружника на Тенеси» онлайн - страница 4

Той позамълча, но тъй като никой не го подкрепи с някой друг метеорологичен спомен, той пак прибегна до носната си кърпа и една-две минути усърдно бърса лицето си.

— Имаш да кажеш нещо в защита на обвиняемия? — най-после го попита съдията.

— Точно тъй — с облекчение каза Съдружника на Тенеси. — Додох тук като съдружник на Тенеси… нали го зная едно на друго от четири години, и тъй и инак, и пиян и трезвен, и в добри времена и в лоши. Туй, дет го върши, не винаги ми допада, ама няма нещо, дет да не го зная за тоя младеж, и няма някоя магария да е направил и аз да не я знам. И вий ми казвате, нали, казвате ми, ей тъй, доверително, като един мъж на друг: „Имаш да кажеш нещо за негова защита?“ И аз ви казвам, нали, казвам ви доверително, като един мъж на друг: „Какво трябва да знае човек за съдружника си?“

— Това ли е всичко, което можеш да кажеш? — попита съдията нетърпеливо, може би усетил, че опасното съчувствие, събудено от хумора, започва да прави съда по-отзивчив.

— Така е — продължи Съдружника на Тенеси. — Не съм аз тоя, дет ще каже нещо против него. А сега какво е станало? На тоя Тенеси му трябват пари, много му трябват, пък не ще да поиска от съдружника си. Добре, и какво прави Тенеси? Той пресреща един непознат и го хваща тоя непознат. А вие пресрещате него и го хващате него; ето че козовете са равни. И аз оставям вий, като далновиден човек, да прецените, и вие, господа, като далновидни хора, да прецените не е ли то така.

— Обвиняеми — каза съдията, като прекъсна Съдружника на Тенеси. — искате ли да зададете някакви въпроси на този човек?

— Не! Не! — побърза да продължи Съдружника на Тенеси. — Аз я играя тая игра сам. Да дадем на главното, работата стои така: тоя Тенеси е играл нечестна игра, скъпа за непознатия, и е играл нечестна игра спрямо това селище. А сега кое ще е справедливо? Някои ще кажат повече, други по-малко. Ето ви сухо злато и един часовник за хиляда и седемстотин долара… това е горе-долу колкото съм спастрил… и да кажем, че сме квит! — И преди някой да може да вдигне ръка да го спре, той изпразни съдържанието на чантата върху масата.

За миг животът му беше в смъртна опастност. Единдвама от мъжете скочиха на крака, няколко ръце затърсиха скрито оръжие и предложението „да го изхвърлят през прозореца“ остана неизпълнено само защото съдията вдигна ръка и ги спря. Тенеси се изсмя. А Съдружника на Тенеси, явно неспособен да разбере защо се вълнуват, използува момента пак да си избърше лицето с кърпата.

Когато редът бе възстановен и Сътружника на Тенеси със силни изрази и красноречие бе накаран да разбере, че провинението на Тенеси не може да се изкупи с пари, лицето му стана по-сериозно и доби кървавочервен отенък, а тези, които бяха най-близо до него, забелязаха, че коравата му ръка леко трепери на масата. Той се подвоуми за миг, докато бавно прибираше златото в чантата, сякаш не беше още напълно схванал възвишеното чувство за справедливост, завладяло съда, и се бореше с мисълта, че не е предложил достатъчно много. Сетне се обърна към съдията с думите „Това си е моя лична игра, аз я играя сам и без моя съдружник“, поклони се на съдебните заседатели и щеше вече да излезе, когато съдията го върна.