Читать «Живот в сънуването» онлайн - страница 3

С благодарност приех предложението й.

Хотелът беше стар и западнал. Стаята, която ми дадоха, гледаше към прашен двор. Мебелировката, състояща се от двоен креват с балдахин и масивен, старомоден шкаф, я свиваха до клаустрофобични размери. В по-ново време бе добавена и баня, но под леглото все още стоеше цукалото, което беше в тон с порцелановия комплект за миене, поставен върху шкафа.

Първата нощ прекарах ужасно. Непрекъснато се пробуждах, а в съня си долавях шепот и сенки, които се движеха по стените. Иззад мебелите се появяваха силуетите на странни същества и чудовищни животни. От тъмните ъгли изплуваха хора — бледи и ефирни като призраци.

На следващия ден обходих с колата града и околностите му, а през нощта, макар да бях крайно изтощена, останах будна. Когато най-после заспах, сънувах ужасен кошмар, в който някакво същество с формата на амеба ме дебнеше в края на леглото. От пещеристите му образувания се простираха дъгоцветни пипала. Когато съществото се надвеси над мен, усетих как дишаше, издавайки къси дрезгави звуци, които замираха в хриптене.

Виковете ми бяха заглушени от дъгоцветните му въжета, които се затягаха около врата ми. След това ми причерня, когато съществото, за което някакси знаех, че е от женски пол, се стовари с цялата си тежест върху мен.

Този безкраен миг между съня и будното състояние най-сетне бе прекъснат от настоятелното чукане по вратата и разтревожените гласове на гостите на хотела, събрали се в коридора. Светнах лампата и измънках някакви извинения и обяснения през вратата.

Все още чувствайки кошмара по себе си като полепнала по кожата ми пот, аз отидох в банята. Едва не изкрещях, като се погледнах в огледалото. Червените резки по шията ми и правилно разпределените червени точки по целия ми гръден кош изглеждаха като недовършена татуировка. На бърза ръка си стегнах багажа. Беше три часа сутринта, когато слязох в безлюдното фоайе да си платя сметката.

— Къде си тръгнала в този ранен час? — запита ме Делия Флорес, появявайки се откъм вратата зад рецепцията. — Чух за кошмара, който си сънувала. Вдигнала си на крак целия хотел.

Толкова се радвах да я видя, че я прегърнах и се разплаках.

— Хайде, хайде, успокой се — промълви тя нежно, като ме галеше по косата. — Ела да спиш в моята стая, ако искаш. Аз ще бдя над теб.

— За нищо на света не оставам в този хотел — отвърнах аз. — Още сега се връщам в Лос Анджелис.

— Често ли сънуваш кошмари? — попита небрежно тя, докато ме водеше към разнебитената стара кушетка в ъгъла.

— Да, случва ми се от време на време — отвърнах аз. — Но така е откакто се помня и вече съм свикнала с тях. Тази нощ обаче беше различно; това беше най-истинският, най-ужасният кошмар, който някога съм сънувала.

Тя ме огледа критично от главата до петите, след което бавно и провлачено рече:

— Искаш ли да се освободиш от кошмарите си? Докато говореше, леко извърна глава и погледна през рамо към вратата, като че ли се опасяваше някой да не ни подслушва оттам.

— Познавам един човек, който може да ти помогне — рече тя.