Читать «Първи май» онлайн - страница 2

— Канех се да те потърся — извика той въодушевено. — Взел съм си няколко седмици отпуск. Седни за малко. Няма да се бавя. Ще взема само един душ.

Той изчезна в банята и черните очи на неговия гост зашариха нервно из стаята, като спряха за момент на голяма английска пътническа чанта в ъгъла, на многото плътни копринени ризи, разхвърляни по столовете сред внушителни вратовръзки и меки вълнени чорапи.

Гордън стана, взе една от ризите и внимателно я опипа. Направена беше от тежка коприна, жълта, с бледосини райета — трябва да имаше цяла дузина като нея. Той погледна неволно маншетите на своята риза — те бяха скъсани и оръфани по краищата, леко посивели от мръсотия. Гордън пусна копринената риза, дръпна надолу ръкавите на палтото си и успя да набута оръфаните си маншети така, че вече не се подаваха. После застана пред огледалото и се погледна равнодушно и с тъжен интерес. Вратовръзката, следа от минала слава, избеляла и с петна от пръсти, не можеше вече да скрие липсващите копчета на яката. Спомни си без никакво удоволствие, че само преди три години, в последния клас на колежа, щедро го бяха избрали за най-добре облечения младеж.

Дийн излезе от банята, като мажеше с крем тялото си.

— Снощи видях една твоя стара приятелка — подхвърли той. — Минах край нея във фоайето, но да ме убиеш, не мога да си спомня името й. Момичето, което доведе последната година в Ню Хейвън.

Гордън се сепна.

— Идит Брейдин? Нея ли имаш предвид?

— Същата. Ужасно красива. Все още е като ония хубави кукли, сещаш се, нали — докоснеш ги и пускат боя.

Дийн огледа самодоволно в огледалото сияещото си отражение, усмихна се леко и показа част от зъбите си.

— Сигурно е вече двайсет и три годишна — продължи той.

— Миналия месец навърши двайсет и две — каза разсеяно Гордън.

— Какво? А, миналия месец. Мисля, че ще дойде на бала. Знаеш ли, че довечера в „Делмонико“ е балът на бившите студенти от Йейл? Непременно трябва да дойдеш, Горди. Вероятно половината Ню Хейвън ще бъде там. Мога да ти намеря покана.

Дийн облече с известно нежелание ново бельо, запали цигара, седна до отворения прозорец и започна да разглежда прасците и колената си при утринната слънчева светлина, която струеше в стаята.

— Седни, Горди — предложи той, — и ми разкажи подробно с какво си се занимавал, какво правиш сега, въобще всичко.

Гордън неочаквано рухна върху леглото; лежеше неподвижно и бездушно. Когато лицето му беше в покой, устата му обикновено леко се отваряше, сега внезапно увисна безпомощно и трогателно.

— Какво ти е? — попита бързо Дийн.

— О, господи!

— Но какво ти е?

— Какво ли не! — каза отчаяно той. — Напълно съм съсипан, Фил. Свършен!

— Не разбирам.

— Свършен. — Гласът му трепереше.

Дийн го изгледа по-внимателно, като го мереше със сините си очи.