Читать «Първи май» онлайн - страница 5

Появилата се нова твърдост в гласа на Дийн предизвика у Гордън хладна тръпка на съмнение. Нима бе възможно да не му даде парите?

— Предполагам, че имаш малко доверие в мен.

— Имах, но като те гледам такъв, почвам да се колебая.

— Мислиш ли, че ако не бях на края на въжето, щях да дойда така при тебе? Да не би това да ми доставя удоволствие? — Той млъкна и прехапа устни с чувството, че е по-добре да потисне надигащия се гняв в гласа си. Все пак просителят бе той.

— А, доста лесно се справяш — каза сърдито Дийн. — Поставяш ме в такова положение — не ти ли дам парите, ще излезе, че съм паразит, о, да, точно така постъпваш. И нека ти кажа, че и за мен не е така лесно да намеря триста долара. Доходът ми не е чак дотам голям и подобна сума ще го прати по дяволите.

Той стана от стола и започна да се облича, като внимателно избираше дрехите. Гордън протегна ръце и се хвана за края на леглото. С голяма мъка преодоля желанието си да изкрещи. Главата му се цепеше и бучеше, в устата му бе сухо и горчиво и той усещаше как треската в кръвта му започва да бие с безброй равномерни удари като капки, бавно падащи от покрив.

Дийн върза с вещина вратовръзката си, вчеса веждите си и важно махна парченце тютюн от зъбите си. После напълни табакерата с цигари, грижливо хвърли празната кутия в кошчето за боклук и сложи табакерата в джоба на жилетката си.

— Закусил ли си? — попита той.

— Не. Аз вече не закусвам.

— Е, добре, ще излезем и ще хапнем нещо. За парите ще решим после. Дотегна ми тази тема. Аз дойдох на изток да се забавлявам. Да отидем в Йейлския клуб — продължи намусено той и добави с подразбиращ се упрек: — Напуснал си службата. Сега няма какво да правиш.

— Ако имах малко пари, ще се намерят куп неща за правене.

— За бога, остави тази тема на мира поне за малко! Няма смисъл да помрачаваш цялото ми пътуване. Ето, ето ти малко пари.

Той извади от портфейла си банкнота от пет долара и я подхвърли на Гордън, който я сгъна внимателно и я сложи в джоба си. На бузите му се появиха нови червени петна, но прибавеният огън не бе от треската. За миг, преди да тръгнат, очите им се срещнаха и в този миг и двамата намериха причина бързо да сведат надолу поглед. Защото в същия момент те изведнъж и съвсем определено се намразиха.

II

Пето Авеню и Четирийсет и четвърта улица гъмжаха от обедната тълпа. Богатото щастливо слънце нахлуваше със златото си през дебелите витрини на модните магазини и огряваше мрежестите дамски чанти и бисерните огърлици, поставени в кутии от синьо кадифе, пищните многоцветни, ветрила от пера, дантелите и коприната на скъпите рокли, лошите картини и изящните старинни мебели в претрупаните изложбени зали за вътрешна декорация.

Работнички, на двойки, на групи и на цели рояци, се шляеха край витрините и избираха бъдещите си будоари от някоя разкошно наредена спалня, която включваше дори и мъжка копринена пижама, сложена по домашному върху леглото. Заставаха пред бижутериите и сочеха годежните си и сватбени пръстени и платинените ръчни часовници. После продължаваха нататък, за да разгледат ветрилата от пера и мантата, като междувременно стомасите им мелеха сандвичите и сладоледите, изядени на обяд.