Читать «Първи май» онлайн - страница 11

— Джордж — каза по-малкият брат след изчерпването на любезностите, — искаме нещо за пиене, а на нас не продават. Можеш ли да ни намериш?

Джордж се замисли.

— Разбира се. Навярно ще мога. Но може да се наложи да почакате половин час.

— Добре — съгласи се Каръл, — ще чакаме.

При тия думи Роуз понечи да седне в едно удобно кресло, но веднага бе приканен да стане от възмутения Джордж.

— Ей! Внимавай, чуваш ли? Тук не може да се сяда. Тази стая е подредена за среднощен банкет.

— Не бой се, няма да го заразя — каза Роуз обидено. — Вече съм минал през обезвъшлителя.

— Няма значение — отвърна строго Джордж, — ако оберкелнерът ме види, че разговарям тук, здравата ще си изпатя.

— О!

Споменаването на оберкелнера изясни напълно положението и на двамата. Те почнаха нервно да мачкат войнишките си кепета в очакване на следващото наставление.

— Вижте какво — заговори Джордж след малка пауза, — знам място, където можете да почакате. Елате с мен.

Те го последваха през далечната врата, минаха през някакъв безлюден килер, изкачиха две тъмни виещи се стълби и накрая влязоха в малка стаичка, натъпкана с камари от кофи и четки за бърсане на пода и осветена от една-единствена мижава електрическа крушка. Джордж ги остави там, след като им изпроси два долара и обеща да се върне след половин час с бутилка уиски.

— Бас държа, че Джордж печели пари — каза мрачно Кий и седна на една обърната кофа. — Басирам се, че прави по петдесет долара на седмица.

Роуз кимна с глава и се изплю.

— И аз също.

— И за кои каза, че е балът!

— За някакви колежани. Йейлския колеж.

И двамата важно кимнаха един към друг.

— Чудя се къде ли е сега оная тълпа войници.

— Не знам. Но знам, че е ужасно далече за мен.

— И за мене. Не мож ме излъга да бия толкоз път.

След десет минути ги обзе безпокойство.

— Ще взема да видя какво има там — каза Роуз и предпазливо тръгна към другата врата.

Вратата беше двукрила, облечена в зелено сукно, и той я открехна на няколко сантиметра.

— Виждаш ли нещо?

Вместо отговор Роуз само шумно си пое дъх.

— По дяволите! Ако щеш вярвай, но тук има пиене.

— Пиене?

Кий отиде при Роуз на вратата и жадно впери поглед.

— Ако ще, нека се разчуе, но това наистина е алкохол — каза той след миг съсредоточено взиране.

Това бе стая, двойно по-голяма от тази, в която се намираха, и в нея бе приготвен блестящ пир от напитки. Имаше дълги стени от редуващи се бутилки, наредени край две застлани с бели покривки маси: уиски, джин, коняк, френски и италиански вермути и портокалов сок, да не споменаваме за внушителното количество сифони и две големи празни купи за пунш. В стаята все още нямаше никой.

— Това е за бала, който току-що започва — прошепна Кий. — Чуваш ли цигулките? Знаеш ли, приятелю, не бих имал нищо против и аз да му ударя един танц.

Те затвориха безшумно вратата и се спогледаха с пълно разбиране. Не беше нужно да се убеждават.

— Иска ми се да докопам няколко от тия бутилки — отсече Роуз категорично.

— Аз също.

— Допускаш ли, че може да ни видят?

Кий замислено преценяваше.