Читать «Първи май» онлайн - страница 10

След неколкоминутно обикаляне из улицата те откриха мястото — едно загубено ресторантче с масички, застлани с покривки, някъде между Пето Авеню и Бродуей. Кий влезе да пита за брат си Джордж, а Роуз остана да чака отвън на тротоара.

— Напуснал е — излизайки, каза Кий. — Сега е келнер в „Делмонико“.

Роуз кимна дълбокомислено с глава, сякаш тъкмо това бе очаквал. Защо да се изненадваме, че способният човек от време на време сменя работата си. Той също познавал един келнер и както си вървяха, подеха дълъг разговор за това дали келнерите печелят повече от заплатите си или от бакшиши, и накрая решиха, че това зависи от общественото положение на заведението, в което са наети. След като си размениха вълнуващи сцени на милионери, които вечерят в „Делмонико“ и които след всяка половин бутилка шампанско хвърлят по петдесет долара бакшиш, и двамата тайно решиха да станат келнери. Всъщност зад тясното чело на Кий се роди мисълта да помоли брат си да му намери работа.

— Келнерът може да изпие всичкото шампанско, забравено в бутилките от тия приятели — подсказа с известна наслада Роуз и после добави дошлото му по-късно наум: — О, господи!

Докато стигнат „Делмонико“, стана десет и половина и те с изненада видяха поток от таксита да спират едно след друго пред входа и от тях да слизат прелестни гологлави млади дами и всяка придружена от по някой важен господин във вечерно облекло.

— Тук има бал — каза Роуз със страхопочитание. — По-добре да не влизаме. Той сигурно е зает.

— Не, не, ще ни услужи.

След известно колебание те влязоха през една врата, която им се стори най-скромна, и обзети от нерешителност, веднага нервно се свиха в най-незабележимия ъгъл на малката столова, в която се бяха озовали. Свалиха каскетите и ги стиснаха в ръце пред себе си. Униние надвисна над тях като облак и двамата едновременно се стреснаха, когато някаква врата в другия край на стаята се отвори с трясък и от нея като комета излетя келнер, префуча по пода и изчезна през друга врата на противоположната страна.

Едва след три подобни мълниеносни прелитания търсачите събраха достатъчно кураж и се осмелиха да спрат един келнер. Той се обърна, изгледа ги подозрително, после приближи с меки, котешки стъпки, сякаш готов всеки миг да им обърне гръб и да побегне.

— Чувай — започна Кий. — Да познаваш случайно брат ми? Той е келнер тук.

— Казва се Кий — отбеляза Роуз.

Да, келнерът познаваше Кий. Мислеше, че е горе. Сега в централната зала балът бил в разгара си. Обеща да му каже.

Десет минути по-късно Джордж Кий се появи и с най-голямо подозрение поздрави брат си. Неговата първа и най-естествена мисъл беше, че са дошли да му искат пари.

Джордж беше също висок и мекушав, но приликата с брат му свършваше дотук. Очите на келнера не бяха тъпи, а живи и с огънчета в тях. Маниерите му бяха изискани, салонни и леко надменни. Размениха си обичайните новини. Джордж беше женен и имаше три деца. Той прояви известен интерес, но не беше впечатлен от новината, че Каръл е бил на фронта с армията. Това разочарова Каръл.