Читать «Житие на света Петка-Параскева (Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново. Написано от господин Евтимий, патриарх търновски)» онлайн - страница 5

Когато пък работниците се върнаха по домовете си, те съобщиха на всички за онова, което се бе случило. Един от тях по име Георги, благочестив и христолюбив човек, бидейки в своя дом, вечерта — според както си имаше обичай да се моли — се отдаде на молитва и искрени молби отправяше той към бога за целия си дом. Когато на заранта бе обхванат от сън, стори му се, че вижда някаква царица, седнала на пресветъл престол, и че голяма множество светли воини стоят около нея. Като ги видя, онзи христолюбец, бидейки тутакси обхванат от страх, се хвърли на земята, тъй като нямаше смелостта да съзерцава тяхната светлост и красота. Ала един от тези светли [ангели] го хвана за ръката, изправи го и му каза: „Георге, защо така пренебрегнахте тялото на преподобната Параскева? Веднага го извадете и го положете в скъп ковчег, защото царят пожела нейната хубост и поиска да я прослави тука на земята.“ Тогава му рече и светлата онази [царица]: „Скоро вземете моите мощи, положете ги на лично място, защото не мога повече да търпя тежкия смрад на онзи труп, тъй като аз съм човек и от майчината утроба съм излязла. Родното ми място пък е онзи град, що наричат Епиват, в който вие сега живеете.“

В същата нощ и една от благочестивите жени по име Евтимия видя видение подобно на онова, що видя [и Георги]. На утрешния ден и двамата подробно разказаха виденото на всички. И когато изслушаха това, всички бежешком се притичаха [при гроба на преподобната Параскева]. След като извадиха тялото й с голямо усърдие, [всички му] се чудеха като на някое необикновено, многоценно съкровище. След като го вдигнаха със свещи и кадила, с аромат и благовония, те го положиха радостно в църквата на светите и всехвални апостоли. Лежейки в нея, тя вършеше много и чудни занимания. И не само в онази страна, но и във всички околни земи чудесата и знаменията й станаха известни на всички, защото всички недъгави и бесновати из околността, що идеха с вяра, получаваха изцеление. А мълвата за нея се разнесе по цялата околност на онази страна.

След като се измина немалко [време] и след като отслабна скиптърът на гръцкото царство, по божие опущение, не зная как, това [царство] биде завладяно от римляните, които Свещеното писание нарече желязна палица. Когато завладяха царстващия град, безсрамно те обраха всички свещени съсъди, още и честните мощи на светиите, всички църковни утвари, всичките царски богатства и, по-право да се рече, цялата красота на града. Всичко това те оправиха и изпратиха в Рим. Като наблюдаваше всичко това съборът на благочестивите, облак от жалост и печал покри всички и всеки от тях не чуваше нищо друго освен: „Възкръсни! Защо спиш, господи? Защо забравяш нашата нищета и нашата печал?“ и прочее. Множество такива и подобни на тях поплаки изричаха благочестивите.