Читать «Житие на света Петка-Параскева (Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново. Написано от господин Евтимий, патриарх търновски)» онлайн

Ако законът на любовта отрежда да си спомняме за обичните, да съзерцаваме техните образи, дела и думи, а често пъти дори и да рисуваме образите им, то за боголюбезните е много, извънредно много по-уместно и желателно, когато почитаме с уважение божите угодници и за полза разказваме за тяхната памет и [за техните] деяния. Защото словото за полезното допринася на слушателите немалка полза.

Както пролетно време всички животни растат и тлъстеят, като стават все по-хубави, щом слънчевите лъчи огреят цялата земя, и както лъчите носят куп обновления, така и духовната повест носи куп радости на послушните души и леко разсейва и прогонва цял облак от печал. А паметта на преподобната Петка ще стане по-светла и от слънцето, ако подробно изложим нейното житие и нейните деяния и странствания, които тя извърши от любов към Христа. Подобна на майка, що обича децата си, тя ще отнеме, без друго ще отнеме нашата детска безсловесност, а ще придаде сила на усърдието ни и ще ни напътства към доброта и блаженство.

Прилично е, щото и ние да й принесен нещо, което подхожда за нея, макар то и да не е художествено. А за нас, които сме удостоени с реч, прилично е, без съмнение, преди всичко да й поднесем, както е редно, слово, та доколко ни е по силите, да си отплатим (към нея) дълга като тленни, а пък тя като нетленна да изпрати благодат на нас, които бедстваме поради словесна немощ. И когато [поднесем] нашето слово на многосветлата, със светлата повест ще поставим прочее едно светло начало.

Ала кой прочее ще разкаже поотделно нейните деяния и чудеса? Кой [ще разкаже нейните] благодеяния, застъпничества и ходатайства, които [тя извърши] било в Епиват, било в Тракия, било пък в Търново, в Мизия и в Далмация? Дори ще намериш, че нейното име се разнася не само [по тия места], но дори по цялата земя. Наистина голяма и дълга ще бъде повестта за тази преподобна, ала нашият ум не е достатъчен, за да я предаде художествено. Но щом като ти, благочестиви царю, настояваш и принуждаваш нашата немощ да извърши това благо и богоугодно дело, ще бъде непристойно да презрем тъй голямото ти настояване и желание, благочестиви и властни царю. Па мисля, че и любещите бога души ще извлекат и преголяма полза и ще проявят божествена ревност.

А има ли по-голяма ревност от тази да обичаме бога и да почитаме неговите угодници? Но аз мисля, че и тази преподобна по нищо не отстъпва от древните и знаменити светци. Ако ли [някой] запита: „Кой от тях е най-много упражнен в деянието?“, [ще възразим]: „Поради деяния и тази [преподобна] просия!“ Ако ли пък: „Кой от тях стои най-високо във видението?“, тогава [ще кажем]: „И тази виждаш украсена с него; подобно на слънцето и тя изпраща навсякъде лъчи!“ Поради това и аз по заповед на тебе, владетелю, сега не просто и напразно, а усърдно съобщавам най-важното.

Живеейки като всред мрак, [еднъж] едни запалиха от нейния единствен ковчег като от някоя лампада светилниците си, по-добре [е да се рече] — душите си. И всеки от тях, когато се завръща у дома си, усеща нейното застъпничество и закрила, защото [всеки притежава невидим лечебен извор, който колкото повече се черпи, толкова повече извира, а колкото повече извира, толкова повече лекува която болест и да поискаш. Прочее щом като тази [преподобна Параскева] постъпва така с нас през всяко време, нека се затечем усърдно и ние към нея, а поради толкова големите й благодеяния, нека й отдадем заслужено почит тук; и когато говорим, и когато работим, всичко нека вършим за нейна благоугода; никак да не пренебрегваме — нито със слово, нито с дело — онази, която така се застъпва за нас. Защото тази преподобна майка не ще се отврати от нас, когато види, че така се притичаме (към нея), нито пък ще отблъсне, които тъй усърдно пристъпят към нея. С голяма наслада тя ще приеме и ще похвали едно такова усърдие и ще го поднесе на своя творец, без да бъде молена. А бидейки почитателка на благия жених, непременно тя ще получи блага и всичко, каквото пожелае. Щом като тя презря всичките хубости на света, а себе си обрече за съпруга на небесния жених, как ще погреши тази, към която се обръщаме? Нищо друго така не се стреми към ангелски живот — чрез който се веселят най-вече ангелите и преди всичко бог, истинската чистота, чието лице те винаги гледат, доколкото е възможно, — както непорочният живот и жизнената светлост.