Читать «Сезонът на мъглите» онлайн - страница 132

В гората беше тихо. Кой знае защо, тя винаги утихваше в мигове на напрежение или опасност, сякаш замираше в очакване какво ще стане по-нататък. Дори вятърът не шумолеше в листака, само тихо и тъжно свистеше, разсичан от спиралите на местните растения.

Ако са намислили да стрелят, вече е време, какво чакат? С незабележимо движение Ротанов премести напред лоста за включване на резервните батерии, за да осигури на двигателя по-голяма мощност. Четири-пет минути те с нищо не издаваха своето присъствие и това не му харесваше, защото за тези пет минути не можа да разбере що за засада са му подготвили. Беше сигурен, че ако потегли с ролера, онези веднага ще открият стрелба, и затуй изчакваше, предпочиташе те да направят първата крачка. Пък и шумът на мотора щеше да му попречи да чува, а така му оставаше някакъв шанс да избегне изстрела. Вярно е, че беше твърде малък, защото от лекомислие ги бе допуснал прекалено близо. Предпазният пластмасов щит го прикриваше отпред, но той добре знаеше колко несигурна е тази защита. И все пак посрещнатата от щита протонна граната щеше да се пръсне пред него, а то беше достатъчно, за да се хвърли встрани. Това беше една своеобразна игра на нерви и щеше да загуби онзи, който започнеше пръв.

Най-после храстите се разтвориха и от тях излезе човек. Вървеше спокойно, сигурен, че Ротанов не е въоръжен. Той не се учуди, когато позна в него инженера. Рано или късно този човек щеше да излезе открито срещу него. Всичко вървеше натам. Келер спря на две крачки от мястото, където бе Ротанов.

— Очаквах ви.

— Разбрах. Какво друго ще ми кажете?

— Искам да знам как завършиха преговорите в града.

— А защо мислите, че ще ви отговоря, вместо да…

— Не вършете глупости! Знаете, че не съм сам и че няма да успеете дори да станете.

Той беше прав и Ротанов, отмалял, отново се отпусна на седалката. Всъщност нямаше намерение да предприема каквото и да било, само искаше да провери колко далеч ще отиде инженерът. Ако съдеше по нахалния му тон, не се и съмняваше, че той няма да се откаже от думите си и работата ставаше съвсем лоша. Дори да постигнат някакво споразумение, пътят към базата вече бе затворен за инженера. И той прекрасно знаеше това. Просто щяха да го арестуват. С колко ли верни хора разполага? Десетина? Петнадесетина? Броят им нямаше особено значение сега, защото след сполучливата операция с кораба авторитетът на Ротанов нарасна толкова много, че вече можеше да сложи точка на авантюрите на Келер. И тъкмо този факт правеше срещата им на горската пътека особено опасна.