Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 65

— Роботът нещо не е наред, ставай!

— Не може ли сутринта да го видим?

Но Кибернетикът го дърпа за рамото дотогава, докато Практикантът не се надигна от мястото си.

— Какво искаш?

— Роботът се върти.

— Как така ще се върти, след като съм го изключил?

— Не знам.

— Бълнуваш ли?

— А ти чуй сам.

От товарното отделение се чуваха някакви въздишки и неясен шум.

— Ами значи се е побъркал. Не е странно при такава обстановка. Почти цял месец е бягал по пустинята.

— Извадих му батериите. Исках да превия целия камшик и го извадих. Той няма батерии. — Дори в тъмното можеше да се забележки как треперят устните на Кибернетика.

В товарното отделение, сред преобърнати кутии и торби роботът драскаше по стената. Неговите дълги лапи бавно преминаваха по едно и също място в стената, сякаш се стараеха да я пробият.

— Виж какво му е!

Практикантът вдигна по-високо фенера, но Кибернетикът не помръдна от мястото си.

— Свикнал съм да си имам работа с роботи, на които им трябва енергия, за да се движат.

— Да не би това да са слънчеви батерии?

— А къде тук виждаш слънце? Сега е нощ, освен това аз съм го изключил!

— Действително няма слънце.

Практикантът бавно приближи плътно до робота и като се пазеше от ритмичното махане на дългите му силни лапи, започна да го разглежда.

— Да беше ми показал поне къде му е изключвателя!

— Нали ти казвам, че е изключен! Виждаш ли, онова лостче отдясно стои на „стоп“! Дори предпазната кутия не съм сложил!

— Ако в това положение той е включен, значи…

Преди Кибернетикът да успее да се противопостави, Практикантът премести изключвателя в положение „включено“. В същата минута роботът се превърна в бясна мелница, която трошеше всичко край себе си. Практикантът едва успя да отскочи встрани. За изключването на защитно поле бяха необходими около пет секунди и за тези пет секунди роботът успя да се хвърли три пъти на таран върху стената на капсулата.

Целият й корпус се клатеше и свиреше. Кибернетикът крещеше с прегракнал пресекващ глас една и съща команда: „Пълен стоп!“, „Пълен стоп!“. На робота това не му правеше и най-малко впечатление. Най-после Практикантът успя да хване с поле лапите на робота и да ги събере в един възел. Роботът продължаваше да се дърпа и да бие с корпуса си пода на капсулата. В отделението се втурнаха Физикът и Докторът. Те викаха нещо, но съветите заедно с ругатните само усилиха общата суматоха.

Най-после Практикантът повдигна робота, изби с друго поле част от стената на кораба и изхвърли робота навън през дупката. Роботът веднага скочи и се затича към пустинята.

Без да мърда от мястото си, Практикантът повдигна капсулата нагоре. Сега му трябваше прожектор. Много силен прожектор. Най-добре разряд от живачни пари, това беше просто и не трябваха нови материали…

В дъното на корпуса светна ослепителна лампа. Те веднага видяха робота. От тази височина той приличаше на заек, който бяга от ловеца с дълги скокове. Капсулата тръгна след него. В отвора засвири вятър и се наложи да го запушат с допълнително силово поле. Затова пък капсулата вече беше над самия робот.