Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 3

— Е, сега всички са налице. Не ти беше в ред апаратът за събуждане.

Навигаторът каза това така, като че ли Практикантът беше лично виновен за лошата работа на апарата.

— Остават тридесет минути. После вече ще бъде трудно да започнем спирането. Ако пропуснем орбитата, след това няма да можем да завием обратно.

— Каква орбита? — само с устни попита Практикантът. Безредието в анабиозния център го накара отново за секунда да затвори очи.

— Ще трябва да му обясним — твърдо каза Физикът.

— Мислиш ли? Но времето…

— Той трябва да знае всичко. Има право на това така, както всеки един от нас.

— Добре — съгласи се Навигаторът. — Тогава обяснявай всичко сам.

— Лоша ни е работата.

Физикът хвана ръката на Райков и силно я стисна. А Практикантът се зарадва, че аварийното осветление работи съвсем слабо и никой не може да забележи колко много му е нужна сега тази ръка. Физикът продължи да говори много тихо, плътно приближил лицето си до Практиканта.

— От централния автомат не остана нищо, но той успя да изведе кораба в обикновеното пространство. Не мога да разбера — как е успял само с резервните двигатели? Очевидно, главните са излезли от строя още по-рано. Ние не знаем причината за аварията и в коя точка на пространството е излязъл корабът. При този незавършен скок координатите не могат да се определят…

— Може би рисунката на съзвездията? — изведнъж попита той, поглеждайки с надежда към Навигатора.

Но оня отрицателно поклати глава.

— Много е далече. Десет светлинни години. Разстоянието може почти точно да се измери по времето на пробива. Но координатите не могат да се изчислят без прибори.

— Защо ви са изобщо тия координати? — злобно попита Енергетикът.

— Ами, на мен например, ще ми бъде приятно да зная в коя посока се намира Слънцето — отговори Докторът, като внимателно подреждаше в аптечката стъклата от счупените ампули.

— Вие говорите за това така, като че ли се каните да…

— Изобщо не се каня за нищо! — рязко отвърна Докторът. — Просто уточнявам обстановката. И хайде най-после да решим, кацаме ли на тази планета, или не…

— На коя планета? — попита Практикантът.

ГЛАВА II

Трудно е да се каже какво точно им помогна да кацнат — лудешката работа или просто късметът. Това, че в пределите на достъпност за осакатения звездолет се намери звезда с планетна система, беше вероятно сляпа случайност. Наистина най-после на планетата те вече не вярваха така в тази случайност. Обикновените представи за нещата там просто изгубваха всякакъв смисъл. Но това стана ясно много по-късно, а отначало беше кацането. Ако изобщо можеше да се нарече кацане безразборното падане на изгубилия всякаква ориентация кораб.

Четири пъти подред Навигаторът успяваше да го изправи и тогава от дюзите, разположени към кърмата, изригваше ослепителна светлина. Шестимата седяха зад пулта. Той представляваше едно нелепо съоръжение от набързо сглобени панели и ръчки за управление на генератора. Не работеха антигравитацията и локаторите за обзорно виждане. Всички бяха с предпазни скафандри, здраво завързани с колани. Цели два месеца те намаляваха скоростта, а после пълзяха към планетата с помощта на този единствен генератор, скалъпен от парчета. По сравнение с предишните натоварвания сега от него се изискваше съвсем малко.