Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 31

Сетне затвори телефона и се вторачи намръщено в остатъка от цигарата си.

— Нещо ново? — заинтересува се Мейсън.

— Някакъв шофьор на такси закарал на булевард Сан Фелипе русо момиче с насинено око и по описанието прилича на Даяна Риджис. Пред къщата била паркирана кола. Изглежда, вътре нямало никой, но това изобщо не обезпокоило пътничката. Тя освободила шофьора. Той се повъртял наоколо, като си мислел, че ако се окаже прав, ще я върне обратно в града.

— Уточнихте ли часа? — попита адвокатът.

— Около час след като е започнало да вали. Мейсън се прозя.

— Това, което ме заинтригува — продължи Траг, — е, че при пристигането на таксито пред къщата е имало паркирана кола. Когато ние дойдохме, там нямаше друга кола освен вашата. Възможно е да сте били там по-рано вечерта и после да сте си тръгнали… Не, не бихте останали толкова дълго… Вероятно Даяна е натиснала спусъка и е избягала със собствената си кола, която сега е паркирана тук отпред.

— Не си ли прекалено откровен с мен? Траг го погледна в очите.

— Целта ми, Мейсън — натърти той, — е да ти покажа колко сериозни улики имаме срещу твоята клиентка, така че ако Дела Стрийт я укрива по твое указание, да нямаш впоследствие извинение пред съда, че не си знаел какви са фактите по делото. Ако си я измъкнал под носа ми, цялата отговорност пада върху теб. Даяна Риджис ми трябва, и то като главен свидетел. Възможно е да ми потрябва и като заподозряна в убийство. И аз, мистър Пери Мейсън, се постарах най-подробно да те осведомя точно какви улики имам срещу нея и защо я търся.

— Много мило, лейтенант Траг — не му остана длъжен Мейсън.

В последвалата напрегната тишина телефонният звън прозвуча като експлозия. Траг се спусна към слушалката, но по пътя си срещна рамото на адвоката.

— Вече те търсиха, лейтенанте — отбеляза той. — Не си ли спомняш?

Траг не можа да измисли какво да отговори.

— Ало, говори тихо — обади се Мейсън.

— Добре. Какво да правя сега? — чу се гласът на Дела.

— Затруднение — отвърна той.

— Затруднение ли? — озадачи се тя.

— Вкъщи.

Дела Стрийт помисли няколко секунди и попита:

— Затруднение, което не ти се нрави, шефе?

— Именно.

— Не можеш ли да го избегнеш?

— Не.

— Затруднение — повтори секретарката замислено. — Искаш да кажеш, че се налага да се плаща?

— Точно така.

— За Даяна ли се отнася?

— И за тримата.

— Трябва ли да я доведа при теб?

— Да.

— Трябва ли да говори, когато дойде?

— Не.

— Искаш да не казва абсолютно нищо, така ли?

— Да.

— Ако има нещо, което може да обясни, да се опита ли?

— Не.

— Разбрано — заяви Дела Стрийт, — тръгваме.

— До скоро виждане.

Мейсън затвори телефона.

Лейтенант Траг изсумтя, пресегна се през рамото на адвоката, все слушалката веднага щом той я остави, и набра някакъв номер.

— Ало, дайте ми радиосвързочння отдел… Ало, радио? Тук лейтенант Трат. Вече можете да спрете онази кола… Да, същата, в която Даяна Риджис и Дела Стрийт обикалят наоколо… Точно така. Добре, предайте на радиоколата да се приближи и да ги спре.

Траг въздъхна и взе шапката си.

— Е, Мейсън, желая ти сполука следващия път.