Читать «Разговори по пътя» онлайн - страница 9

— Но в ролята на Уитби го казахте, дори нещо повече — подхвърли психологът.

— Да — Уайт не обърна внимание на забележката. — Жестоки, но необходими. Освен това онзи, който се съгласи да участва в полета, трябва да е готов да се жертва, за да могат хората да достигнат звездите, като прави точно това — вярно, по друг начин, но за същата кауза. И все пак жертвата би била безсмислена, ако се наложи да прекъснем експеримента преждевременно поради една-единствена грешка.

— Съжалявам, но вече не мога да следя мисълта ви — обясни Санчес сдържано. — Останах с впечатлението, че вашите действия в ролята на Уитби имаха за цел именно прекъсването на експеримента.

— Съвсем не! Тъкмо обратното. — Инспекторът за първи път се намеси в разговора. — Всичко е обмислено до най-малки подробности.

— Сигурно — каза психологът със сдържана учтивост.

Директорът запази спокойствие и продължи да излага аргументите си, очевидно намислени предварително или вече използвани и при друг случай.

— Много просто. За да се предотврати евентуална несполука, трябва предварително да се проверят условията, при които ще се провежда експериментът. Това означава, че преди да изпратим участници на мнимия звезден полет, първо трябва да…

— Не — отвърна Санчес. Бе разбрал.

— Напротив. В момента проверяваме дали изобщо сме в състояние да осигурим незабележимо, непрекъснато наблюдение върху пробната група…

Психологът бързо се овладя и на това място прекъсна директора.

— На проверка подлежат не хората в космическия корабна ние! Наблюдателите и въобще целият персонал в станцията. Това пък ако не е… И как сменяте екипажа на космическия кораб? Ако те ни инсценират нещо, значи знаят. Никой не би се съгласил да го изолират при такива обстоятелства деветнадесет години и повече. Та как успявате да ги сменяте, и то така, че наблюдателите да не забележат?

— Нищо подобно. Всъщност на кораба няма никой. Това, което виждат наблюдателите, са предварително заснети кадри. Филми, перфоленти, които се подават на наблюдателните уреди.

— Но в архива аз лично видях някои моменти от живота на кораба, няколко от тези филми, за които говорите. Разбира се, „запечатани“ от наблюдателните уреди в кораба. Бяха от съвсем различни години и се виждаше как хората наистина остаряват, как децата растат!

— Разбира се. Подготовката на проекта е започнала преди десетилетия. Снимали сме тридесет години, и то най-различни варианти.

— Съвестна работа.

— Поетата отговорност ни задължава да работим съвестно — обади се отново инспекторът.

Санчес го погледна доста изненадан и изчака да продължи. Но той мълчеше и вместо него директорът обясни:

— Трябва да установим как наблюдателите в космическия кораб реагират в различни ситуации. Някои от тези ситуации са наистина трогателни, поне така мислим, други са доста критични. По-късно, когато провеждаме главния експеримент, трябва да имаме възможност за бърза намеса, ако е особено наложително и не бива да допускаме примерно нечии опити за проникване в кораба да прекъснат експеримента само защото този някой си е изтървал нервите.