Читать «Брулени хълмове» онлайн - страница 213

— Стига, идиот такъв! — прекъсна го Хийтклиф. — Режи късо. От какво се оплакваш? Не искам да се меся в кавгите ви с Нели. Пет пари не давам даже ако те натъпче в мазата за въглища.

— Не е Нели — отвърна Джоузеф. — За Нели нямаше да викам, колкото и да е лоша. Да благодарим на бога, че поне тя на никого не може да открадне душата. Никога не е била толкова красива, че да се заплесне човек по нея. Не, говоря за тази ужасна, безобразна господарка, с дръзки очи и невъзпитано държане, която е омагьосала нашето момче, докато… Просто сърцето ми се къса. Забравил е всичко, що съм направил за него. Човек го направих, а той отишъл и изскубал цял ред от най-хубавите ми храсти френско грозде в градината.

Тук той започна направо да се вайка, забравил мъжкото си достойнство и изцяло погълнат от нанесените му неправди, от непризнателността на Ърншоу и опасността, която грозеше момчето.

— Този глупак да не е пиян? — запита господин Хийтклиф. — Хертън, на теб ли се сърди за нещо?

— Издърпах два или три храста — отвърна младежът, — но ще ги посадя отново.

— А защо ги извади? — запита господарят. Катрин сметна за уместно да се намеси.

— Исках там да посадим цветя. Само аз съм виновна, защото аз го накарах.

— А кой дявол ти позволи да пипнеш тук даже и едно клонче? — запита чичо й много учуден. — А на тебе кой ти каза да я слушаш? — добави той, обръщайки се към Хертън.

Последният мълчеше, но братовчедка му отговори:

— Не трябва да ви се зловиди, че искам да украся няколко метра, когато сте заграбили цялата ми земя.

— Земята ли, нахална кучка такава! Ти никога не си имала никаква земя — каза Хийтклиф.

— И парите ми — продължи Катрин, отвръщайки на гневния му поглед, като захапа една коричка, останала от закуската й.

— Мълчи! — извика той. — Стига, махай се оттук!

— И земята на Хертън, както и парите му — продължи момичето невъздържано. — Сега Хертън и аз сме приятели. Ще му кажа всичко за вас.

За момент господарят, изглежда, се смути. Побледня и стана от стола, втренчил в нея поглед, пълен със смъртна омраза.

— Ако ме ударите, Хертън ще ви удари — каза Катрин, — затова по-добре си седнете на мястото.

— Ако Хертън не те изхвърли от стаята, аз ще го пръждосам в ада — прогърмя Хийтклиф. — Вещица проклета, значи, осмеляваш се да го насъскваш против мен? Махнете я оттук. Чувате ли? Изпъдете я в кухнята. Чувате ли, Елен Дийн, ако още веднъж я пуснете да ми се мерне пред очите, ще я убия.

Шепнейки тихо, Хертън се постара да я убеди да излезе.

— Измъкнете я оттук — извика той, озверен. — Какво, да не искаш още да говориш?

И той се приближи, за да изпълни собствената си заповед.

— Той вече няма да ви слуша, проклетнико — каза Катрин, — и скоро ще ви намрази не по-малко от мен.

— Стига! Стига! — шепнеше младият момък с упрек. — Спри най-после! Не искам да му говориш по тоя начин.