Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 68

Изгорен гръб нареди отново да напълнят чиниите с планина от месо, печени езици, царевични питки и да донесат бутилки с лошо, но много ценено от индианците уиски. След като свършиха с храненето и лулата на мира обиколи всички, за да заздрави приятелството между бледоликите и червенокожите, преялият вожд се изтегна блажено на тревата, за да си почине от обилното хранене. Той покани и гостите да го последват, за да се подготвят за следващото ядене.

— Нека го оставим да почива, както му е угодно — каза Бени. — Не сме дошли тук да преживяме бизонско месо и да се тъпчем като животни.

— Щом се събуди, пак ли ще започне да яде? — попита Армандо.

— Докато има прясно месо, тези индианци ще продължават да го поглъщат с животинска ненаситност, дори с риск да се пукнат.

— Няма ли да си оставят запаси?…

— Една част ще изсушат, за да го направят на пемикан, но дотогава тези купища месо ще намалеят доста.

— Толкова ли са непредвидливи?

— Не се грижат за утрешния ден, приятелю. Напротив, през голямата част от годината гладуват, защото много често дивечът е малко или изобщо липсва.

В този миг се чу глухо барабанене, придружено от монотонно и тъжно припяване от един вигвам в края на лагера, чиито бизонски кожи бяха несръчно изрисувани в червено и черна.

— Какво става там? — попита Бек. — Да не би да танцуват?

— Не — каза Бени. — Не виждате ли жреца на племето, който се е отправил натам?

— Жрец! — възкликна Армандо. — Бих казал мечка!

— Наистина прилича — отговори каубоят, смеейки се. Един индианец, покрит с Огромна кожа от сива мечка, чиято муцуна покриваше главата и голяма част от лицето му, украсена с жаби, змии, опашки от прерийни вълци, еноти и бизони, бързаше към вигвама, следван от група викащи жени и няколко мъже, които яростно удряха по барабаните.

— Там има умиращ — каза Бени. — Вероятно някой е на-ранен от бизон.

— Жрецът ще може ли да го излекува? — попита Армандо.

— Уверявам ви, че след няколко минути нещастникът ще бъде мъртъв.

— Защо? — попита Фалконе.

— Защото тези магьосници имат такъв метод на лечение, че могат да пратят на оня свят дори и здрав като бик човек.

— Може би ги бият?…

— По-лошо, Армандо. Цялото умение на тези самозвани лекари се състои в това да натикат в устата на умиращия едно бяло камъче. След това грубо натискат костите и гърдите на нещастника, като му казват, че това камъче е лошият дух, който иска да го умори.

— По-далеч от такива доктори!… — каза Бек.

— А ако след изваждането на камъчето болният умре? — попита механикът.