Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 35

— Фегор ми каза само, че е в Картаген, но къде точно — не знам.

— И ти имаше мъжеството да идеш при този човек? — неволно попита Хирам. — Ами ако беше извършил някакво насилие?

Фулвия вдигна рамене.

— Щеше да има една робиня по-малко — каза тя полуусмихната.

— Защо мислиш така? — с укор възрази Хирам. — Нима тук не се чувствуваш като сред свои? А сега седни и ми разправи всичко.

Девойката уморено се отпусна на пейката до Хирам и повтори това, което вече знаем.

— Продажна твар! — промълви Хирам, като чу на каква цена Фегор се бе съгласил да помогне.

— Но толкоз по-добре за теб — възрази Фулвия. — Да, той е продажен. Да, той служи на тези, които му плащат повече, или, по-право, предава онези, които са му платили по-малко. И ако ти му платиш, добре, ще бъде с теб.

— О! — извика Хирам. — Само да спаси Офит, ще му дам половината си състояние.

— А аз от своя страна — каза Сидон, който присъствуваше на разговора — се заклевам в най-скоро време да му дам един хубав удар с меча.

— За всичко това трябва да бързате — намеси се Тала. — Римляните не спят. Никак няма да се учудя, ако след няколко часа видя бързоходните им кораби в пристанището на Картаген. А Републиката съвсем не е защитена.

— Богове! — извика Хирам развълнувано. — Нима съдбата иска точно сега да напусна отечеството си. Само при мисълта за това кръвта ми кипва.

— А какво мислиш да правиш? — насмешливо го попита Тала. — Или мислиш да идеш в Съвета на сто и четиримата и да им се предложиш? На същите тези търговци, които те прокудиха от родината ти? И за какво? Само за това, че ти заедно с великия Анибал се сражава срещу римляните за свободата, славата и величието на Картаген?

— Да, но сега на карта е сложено съществуването на моята родина — възрази с развълнуван глас Хирам.

— Твоята родина? Аз не бих пожертвувал нито капка заради нея. Нима тя не беше неблагодарна и страхлива в последните години? Нима Картаген не предаде на римляните своя герой, своя най-добър син и своята гордост — Анибал? Нима той, подчинявайки се на римляните, не се отрече от него, оставил го безпомощен лице в лице срещу враговете? Нали най-сетне благодарение на това приятелство Анибал, за да не се предаде жив и да стане роб, не се уби сам? Умря, както живя: геройски. Не! Проклятие виси вече над Картаген.

Хирам мълчаливо слушаше речта на Тала. По лицето му пробягваха сенки, в очите му гореше мрачен огън, а гърдите му тежко и нервно се повдигаха.

— Кога мислиш, че ще бъда напълно здрав, Тала? — попита той след кратко мълчание.

Тала повдигна рамене.

— След десет-дванайсет дни, и то ако всичко върви добре, както досега отговори Тала.

— Дълго, мъчително дълго! — промърмори Хирам. — А не знаеш ли дали войната е формално обявена? — високо попита той.

— Не знам със сигурност. Но и така да е, това съвсем не променя, положението. Не забравяй стария и кръвожаден леопард Месинис! Знаеш как страстно ненавижда Картаген. И още повече сега, когато той е унищожил последните му сили, не вярвам, че ще стои със скръстени ръце. Ще видиш, че преди да са се показали на хоризонта мачтите на римските кораби, този звяр ще бъде тук. И тогава — нещастие за Картаген!