Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 33

Хирам, който в този момент си спомни страшното признание на шпионина на Съвета на сто и четиримата по време на двубоя при картагенския бряг, се намръщи.

— Но може би майка ти не е вече там?

— Как не е вече там? — учудено попита Фулвия. — Какво би я накарало да си напусне къщата? Когато бях при нея за последен път, тя беше съвсем здрава.

Без да отговори, Хирам печално наведе глава.

Беше доста късно през нощта, когато гемията влезе в пристанището.

Хирам заповяда да спуснат голямата лодка и към полунощ всичките й пътници бяха на брега.

Фулвия водеше малкия отряд и след безброй малки и криви улички тя се спря пред каменна къщица. Вратата й беше отворена и тя изглеждаше като необитаема. Обхваната от мрачни предчувствия, Фулвия с безпокойство каза:

— Нима майка ми наистина не е тук?

Хирам изгледа етруската с тъжен поглед и не отвърна нищо.

Всички влязоха вътре. Каменна стълба водеше към втория етаж, състоящ се само от една бедно обзаведена стая. Сидон запали двете кандила, закачени над кревата, и понеже досега още не бяха видели собственика на къщата, се качи на третия етаж, за да види дали не е там. След малко се върна с лице, изразяващо пълно недоумение.

— Странно! — каза той. — И горе няма никой. Тази къща изглежда абсолютно необитаема.

— Но къде е майка ми? — попита Фулвия, вече силно разтревожена. — Какво е станало с нея?

В това време Хирам се обърна към нумидийците и каза:

— Излезте всички и се настанете кой където иска. Фулвия, ти остани.

XIII. В ДОМА НА ФУЛВИЯ

С вперен в Хирам питащ и неспокоен поглед Фулвия не дочака дори излизането на всички и попита:

— Ти имаш да ми казваш нещо? Какво е то? Кажи го по-скоро!

— Няма защо да я търсиш, Фулвия — тихо отвърна Хирам, — Тя е умряла от ръката на Фегор!

Фулвия погледна Хирам така, сякаш не го бе разбрала. След това силно притисна ръце до гърдите си и завика с чужд за нея глас:

— О! Фегор е убил майка ми! За това той ще ми плати със собствения си живот. — Лицето й бе добило зловещо изражение. После добави тихо: — Утре ще бъда при него!

— Какво Мислиш да правиш? — изплашено попита Хирам.

Но Фулвия, потрепервайки от приглушени ридания, не отговори нищо. Тя отвори несъзнателно вратата, бавно се изкачи по стълбата за третия етаж и влезе в запустялата от дълго време стая.

* * *

На другия ден още призори от къщата, с която вече се запознахме, излезе жена, забулена с тъмен тежък воал. Тя премина с твърда крачка няколко улици и се спря пред вратата на висок мрачен дом, построен във вид на кула. Постоя няколко минути нерешително пред него и след това бързо дръпна висящия встрани бронзов кръг. Прозвуча рязък метален звук и минута по-късно зад отворената врата се показа учуденото лице на Фегор.

— Фулвия — ти? — извика той, отстъпвайки почти с ужас назад.

— Да, аз — отвърна етруската, мъчейки се да изглежда спокойна.

— Но аз не мога да повярвам на очите си — продължи шпионинът, като хвана Фулвия за ръка и я въведе вътре. — Дори си мисля, че с мен сега говори не онази Фулвия, която вечно ме отбягваше, а нейният призрак, онзи хубав блян, който пламенната ми любов извиква понякога пред очите.