Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 26

— Този същият, който доведе Хирам тук — разреши спора новият съюзник на Сидон.

— Нищо! Напред! Ако утрото настъпи преди да сме изпълнили замисления план, няма защо да се боим от този кораб. Заливчето е достатъчно широко и спокойно можем да минем покрай него, без да бъдем забелязани.

Веслата се спуснаха и лодката отново запори сънливите вълни на залива.

Няколко уморителни дълги минути и тя леко се удари в мекия крайбрежен пясък.

В този момент рязък глас разсече нощната тишина.

— Какво беше това? — разтревожено попита Сидон стария воин.

— Сигурно някаква морска птица — отвърна воинът. — Виж чайките, които хвръкнаха, когато се приближихме. Ако тук някъде имаше човек, те нямаше да стоят така спокойно.

Целият отряд, с който за общо учудване беше тръгнала и Фулвия, предпазливо слезе на брега, премина близката дюна и се приближи до група палми, разхвърляни безредно в подножието на доста висок хълм и скриващи в сенките си крепостната постройка.

— Знаеш ли къде е затворът? — попита Сидон, като догони вървящия напред Хирамов другар.

— На онзи хълм — посочи запитаният пред себе си. — Този пункт беше по-рано така добре укрепен, че се смяташе за един от най-непревземаемите в цялата картагенска република. Когато аз бях комендант тук, гарнизонът се състоеше от двеста човека. Сега сигурно е значително подсилен Предвид обявената ни от Рим война.

— Хм … — загрижено промълви Сидон, — това прави нашата работа още по-лоша. Как ще оправим цялата тая каша?

— Казах ти вече, че няма нищо трудно — каза вървящият до него воин. — Слушай: оттук почва един таен вход, който води право в стаите на коменданта, и ние още с първата крачка ще завладеем главата на крепостта. Без него гарнизонът ще бъде напълно дезорганизиран и следователно безопасен. Особено много разчитам на това.

В най-гъстата част на гората, заобикаляща старото здание, отрядът намери висока купчина камъни, изкусно маскираща входа на тъмна и ниска пещера.

— Точно тук трябваше да дойдем — каза водачът. — Сега най-важното е вниманието: една погрешна стъпка, най-малкият шум и цялата ни работа пропада. Вървете след мен и се старайте да пазите пълна тишина.

И всички потънаха в зеещия, черен и неравен проход, който по големина и вид напомняше средна, естествено напукана скала. След дълго и уморително скитане по безкрайните извивки на подземието водачът спря най-сетне пред ниска бронзова врата, издялана в груба странична дупка. Той направи знак на другарите си да спрат, придърпа Сидон до себе си, заслуша се дали зад вратата няма някакъв шум и бързо натисна едно едва забележимо копче. Вратата леко се отвори и двамата потънаха вътре.

Старият ветеран не се лъжеше. Стаята, в която се озоваха, беше действително на коменданта на крепостта. Оставаше само да се намери начин как да го заловят — и половината работа можеше да се смята за свършена.

— Тсс! … — прошепна изведнъж Сидон. — Чувам, че някой слиза по стълбите. Ако е комендантът — внимавай: всяка грешка би струвала живота на всички ни.