Читать «Владетелят на океана» онлайн - страница 4

Действително иззад малките острови, които изпълваха устието на реката, в далечината се показа малка лодка, която без колебание тръгна право към „Мариана“. Единственият й пътник седеше до руля. Поради голямото разстояние трудно можеше да се разбере дали бе даяк или малаец.

— Кой ли може да бъде? — попита Яниш, следейки внимателно маневрирането на лодката. — Гледай, Самбилонг, не намираш ли, че движението на лодката е твърде подозрително? Тя ту се приближава към островчетата, ту се отдалечава към кораловите рифове.

— Да, може да се помисли, че иска да скрие от някого истинската си посока, господин Яниш — отвърна Самбилонг, — да не би тази наивна хитрост да се отнася до нас!

— Струва ми се, че е така — каза Португалеца, — донеси ми бинокъла и се разпореди да бъде готово едно от оръдията. Ако този човек, който има намерение да се добере до нашата „Мариана“, продължава да ни мами, тогава ще му изпратим такъв подарък, че цялата му хитрост заедно с мозъка му ще станат на пух и прах!

След минута Яниш разглеждаше вече със силния морски бинокъл тясната даякска лодка, която се реши най-сетне да престане да се крие между островчетата и тръгна право към „Мариана“.

Едва стъклата на бинокъла уловиха малката лодка с тайнствения пътник, и от гърдите на Яниш се изтръгна вик на силна изненада.

— Какво става? Какво виждаш, капитане? — попита Самбилонг.

— Танхуза! Този, когото ТремалНаик бе взел със себе си от Момпрацем и когото бе направил управител на факторията си! Да! Същият е!

— Е, най-после ще узнаем нещо за необяснимото въстание. Стига наистина да е той! — каза малаецът.

— Не греша. Той е! Виждам го много добре! Но…

— Какво, сахиб?

— Преследват го! Преследват го, Самбилонг! Виждам лодка с дузина даяки, която се носи след него! Погледни в посоката на последния остров. Виждаш ли?

Самбилонг напрегна очи и наистина различи в далечината дълга тясна пирога, която напусна устието на реката и под силните удари на осем широки весла се понесе бързо по морето.

— Да, господин Яниш, те преследват управителя на ТремалНаик — каза малаецът.

— Напълни ли оръдието?

— И четирите, капитане!

— Отлично. Ще почакаме да видим какво ще стане по-нататък.

Малката лодка, която привлече вниманието на Яниш, се движеше благодарение на попътния вятър с доста голяма бързина право към „Мариана“. Въпреки това нямаше съмнение, че едва ли искаше да се състезава по скорост с препълнената с даяки пирога. Човекът, който я управляваше, като забеляза, че е преследван, привърза бързо руля и се залови за веслата, за да ускори по този начин скоростта на лодката си.

Около носа на даякската пирога се появи леко облаче дим и до борда на „Мариана“ достигна глух гърмеж.

— Те стрелят по Танхуза, господин Яниш! — каза

Самбилонг.

— Чудесно! Ще им покажа на тия разбойници как умеят да стрелят португалците — отвърна той с невъзмутимо спокойствие.

Като захвърли далеко зад борда запалената цигара, разбута тълпата моряци, които се бяха струпали на носовата куличка при звука на далечния гърмеж, и спря при първото оръдие. Сам започна да го насочва към пирогата.