Читать «Владетелят на океана» онлайн - страница 3

Високият малаец с набръчкано лице и посребрени коси, към когото бе отправен въпросът, приближи до Португалеца:

— Мисля, сахиб, че без прилив в никакъв случай не бихме се поместили от това място!

— Кажи ми, нашият лоцман не ти ли се вижда подозрителен?

— Не знам, капитане. До момента, когато го взехме със себе си, нито веднъж не се бях срещал с него. Но…

— Какво искаш да кажеш? Продължавай!

— Фактът, че го намерихме сам на такова голямо разстояние от Гай, в малка лодка, съвсем неспособна да издържи и най-лекото вълнение, а също и това, че той веднага предложи услугите си и пожела да ни стане лоцман, всичко това не ми е съвсем ясно и ме кара да бъда нащрек.

— Нима наистина сторих голяма глупост, като се доверих на тоя разбойник и му доверих руля на „Мариана“ — рече Яниш, изведнъж станал крайно сериозен.

Като тръсна глава, сякаш да се отърве от неприятната мисъл, добави:

— С каква цел този човек, който принадлежи към твоята раса, ще иска гибелта на най-красивия и здрав кораб на Малайския тигър Сандокан? Нима ние не сме защитници на туземците от Борнео срещу англичаните? Нима не разрушихме делото на Джеймс Брук, за да възвърнем независимостта на даяките от Саравак?

— А защо в такъв случай, господин Яниш, крайбрежните даяки се вдигнаха така неочаквано с явно враждебни намерения към приятелите ми? — отвърна Самбилонг, — И това стана, макар че ТремалНаик създаде на тези по-рано съвършено пустинни брегове ферми и фактории и им даде възможност да печелят средства за спокоен и удобен живот и отслаби в значителна степен влиянието на пиратите, които облагаха населението с ужасни данъци?

— Това е, мой драги Самбилонг, тайна, която нито аз, нито Сандокан не можем да разберем както трябва. Тази неочаквано избухнала ненавист срещу ТремалНаик трябва да има причина. Но каква? Това засега не знаем, макар че съм повече от сигурен, че съществуват някакви тайнствени личности, които изкуствено раздухват тоя огън!

— А ТремалНаик и дъщеря му Дарма заплашени ли са сериозно?

— Пратеник, който пристигна в Момпрацем, съобщи, че всички даяки са въстанали и че беснеят, сякаш ги е обхванало безумие. Три фактории бяха разграбени и изгорени от бунтовниците и сред даяките се говори, вече е време да тръгнат срещу самия ТремалНаик, за да му вземат главата!

— Съвсем не мога да разбера как е дошла на тези диваци мисълта тъкмо него да ограбят! — сви рамене Самбилонг. — Та той е най-прекрасният, най-благородният човек на Борнео!

— Когато стигнем мястото за открито лагеруване Пангутаран, тогава всичко ще се изясни. Появяването на „Мариана“ в реката ще успокои малко даяките, ако незабавно не се вразумят, ще ги избием, което и заслужават!

— Да, и само тогава ще узнаем какви причини са подбудили да въстанат.

— Аха! — извика Яниш, погледът на когото през цялото време бе насочен към устието на реката. — Виждам там някаква човешка фигура! Изглежда, има намерение да приближи към нас!