Читать «Владетелят на океана» онлайн - страница 13

— Вече сме във фарватера на реката, сахиб.

— А как ти се струва, даяките не забелязаха ли появяването ни? — отвърна загрижено Португалеца.

— Изглежда, повечето спят. Не са очаквали, че така скоро ще се освободим от рифа.

Но Яниш не бе напълно убеден в тези предположения. Мълчанието и царуващото наоколо спокойствие му се струваха измамливи.

— Мисля, че макар и да ни пропуснаха в тези насам — промърмори той, — и това не е без цел. Може би събират силите си и по-нагоре по течението ще встъпят отново в бой. Ти, струва ми се, каза, че лагерът се намира на три-четири километра от реката? Много жалко, че ТремалНаик не е разположил резиденцията си по-близо до брега, ще трябва значи да се промъкваме до лагера през гората. И ще трябва да се остави част от екипажа за защита на кораба. Това усложнява работата, но приятелите ми, надявам се, ще покажат, че умеят еднакво добре да се бият както по море, така и в гора.

В същото време „Мариана“, след като заобиколи дълга пясъчна ивица, се носеше вече с напълно разперени платна по течението на Кабатуан.

Тази река бе почти неизследвана от европейците. Мястото, където в момента плаваше „Мариана“, имаше не по-малко от сто метра широчина. Високите брегове бяха засенчени от мангови и каучукови дървета. Нито един огън не се забелязваше в тази пълна с тайнствен и страховит покой гора. И най-лек шум не намекваше за възможното присъствие на многобройни даякски отреди.

Но с всяка крачка странното мълчание будеше тревожната подозрителност у Яниш и той бе нащрек като удвояваше бдителността си и изпитателно оглеждаше всяка педя от брега.

— Не, не може да бъде … — мърмореше той, — без съмнение, ние не сме могли да се промъкнем незабелязано. Те просто ни готвят капан! Ще се случи нещо скоро, да знаете! Но, за щастие, аз съм тук и няма да оставя да бъдем измамени! Твърде добре ги познаваме вече… Няма да ни намерят неподготвени!

Измина още половин час, но нищо не оправда подозренията на Португалеца и той започна леко да се успокоява.

Мълчанието растеше.

Изведнъж над устието на реката блесна огън.

— Ракета! — извика Самбилонг, преди огнената следа, която се изви като змия в небето, да изчезне.

— Странно! — каза Яниш. — Отде у тия диваци ракети?

— Капитане — отвърна Самбилонг, — това за сетен път доказва, че в тая работа са замесени англичаните! Диваците не знаят да употребяват сигнални ракети.

— А може би с това се доказва, че тайнственият скитник е запознал даяките с употребата на ракетите? — каза Яниш.

— Гледай, капитане! Сигналотговор! — едва не извика Самбилонг.

Друга ракета се издигна нагоре по течението на Кабатуан.

В този момент из палубата тук-там се раздадоха сдържани възклицания:

— Огньове! Гледайте! Гледайте!

С един скок Яниш се намери на капитанския мост, откъдето много по-удобно се наблюдаваше течението на Кабатуан, и зорките му очи различиха в мъглявата далечина множество огънчета. Те ту се скриваха, ту изскачаха и се раздалечаваха, сетне внезапно започваха да проявяват желанието да се съберат в едно цяло и ето, започнаха да образуват големи светли петна.