Читать «Ловци на бисери» онлайн - страница 3

Когато слънцето разложи напълно живата материя, хората започват да търсят бисерите, класират ги според големината и ценността им и ги изнасят на пазара.

Не всички уловени миди съдържат бисери. Много от бисерите имат различни недостатъци и нямат голяма стойност. Въпреки това в рифовете край Манаар годишно се ловят бисери за около тридесет-четиридесет милиона франка.

Измина близо час, откакто Амали се бе затворил в себе си. Внезапно един ужасен вик го изтръгна от неговия унес.

— Какво има, Дурга? — попита той.

— Акула нападна един гмуркач, господарю.

— Къде?

— Нещастникът тъкмо излизаше на повърхността, когато изведнъж изчезна. Сигурно вече е изяден.

Амали бързо хвърли шала и свали робата си. Сред ловците в близките гемии настъпи голяма суматоха. Гмуркачите бягаха и кре-щяха.

Във водата се очертаваше някаква огромна маса, която се движеше бързо и описваше широки кръгове.

Беше гигантска акула, дълга повече от седем метра. Чудовищната й паст можеше да погълне наведнъж цял човек.

Тя беше оставила плячката да й се изплъзне и сега напразно я търсеше. Акулата ту слизаше до дъното, ту изплуваше на повърхността.

От време на време опашката й се издигаше над водата и започваше да пляска по нея, но после отново изчезваше.

Нямаше и следа от гмуркача. Дали беше избягал, плувайки под водата, или пък лежеше в безсъзнание някъде по скалите?

Амали застана прав до носа на гемията и се приготви да скочи във водата. В този момент акулата се намираше на около петна десет метра разстояние от него.

— Не я нападай, господарю — извика Дурга. — Това е същата акула, която разкъса двамата гмуркачи от Манамбад.

На устните на Амали се появи презрителна усмивка. Той отвърна със звучния си глас:

— Ще отмъстя за всички.

После захапа ножа със зъби, хвърли се във водата и започна бързо да плува по повърхността. След малко потъна в дълбините Гмуркачите престанаха да крещят: те знаеха че изчезналият ще бъде или изваден, или отмъстен. Дурга, който се страхуваше да не се случи нещастие с неговия господар, свали дългата си роба и стисна камата си. Наведен над оградата, той наблюдаваше океана, клатеше глава и мърмореше:

— Каква лудост!… Но няма съмнение, че Амали е най-смелият човек в архипелага. Той презира страха.

Зад него стояха моряците, бледи и мълчаливи.

Изминаха петнадесетина секунди. Царят на ловците на бисери не се показа. Водата изведнъж потъмня и беше невъзможно да се види какво става в нея.

— Ето го!

Този възглас се изтръгна от другарите на изчезналия гмуркач.

Дурга, без да изпуска камата си, се изправи.

— Къде е?

— Приближава се към вашата гемия.

Черната коса на Амали се показа над водата.

— Дръж, Дурга — каза той, — поеми гмуркача. Бързо, акулата ни преследва…

Той подаде едно безжизнено тяло, което веднага беше поето от десет ръце и положено върху палубата на гемията. От носа и ушите на гмуркача се стичаше кръв. По тялото му не се виждаше никаква рана, но той още не бе дошъл в съзнание.