Читать «Неразрешената загадка за човека, който нямаше лице» онлайн - страница 4

— Скалите продължават към вътрешността на носа и там са покрити с рядка тревичка.

— Правилно.

— Предполагам, че убийството е било извършено малко преди да започне приливът, а тялото е лежало някъде близо до мястото, до което стига водата.

— Защо?

— Е, добре, казвате, че стъпките водели точно до тялото. Това означава, че водата не го е заляла. Но други отпечатъци е нямало, значи приливът е заличил стъпките на убиеца. Единственото обяснение е, че двамата са стояли точно под мястото, където стига водата при прилив. Убиецът е излязъл от морето. Нападнал е жертвата, може би я е принудил да мине малко назад по собствените си следи, и там я е убил. След това водата се надигнала и отмила каквито отпечатъци е оставил убиецът. Можете да си го представите как е клечал наоколо и се е чудел дали водата ще се надигне достатъчно.

— О! — извика Кити. — Карате ме да настръхвам.

— А сега за белезите по лицето — продължи пътникът от първа класа. — Убиецът, така както аз си представям нещата, е бил вече в морето, когато жертвата е дошла. Схващате ли?

— Разбирам ви — каза дебеланкото. — Вие смятате, че той се е спуснал по скалите, за които говорихме, и е излязъл от водата, затова няма никакви следи.

— Именно. И тъй като край скалите, както казахте, е дълбоко, той навярно също е бил по бански.

— Изглежда.

— Точно така. И сега — с какво е било нарязано лицето на убития. Човек не взима със себе си нож, когато отива рано сутрин да се топне в морето.

— Това е загадка — рече дебеланкото.

— Не съвсем. Да видим: убиецът е имал или е нямал нож. Ако е имал …

— Ако е имал — намеси се нетърпеливо предвзетият, — той трябва нарочно да е причаквал жертвата. А това по моему потвърждава идеята за потаен и коварен заговор.

— Да. Но ако го е причаквал там с ножа, защо не го е наръгал и толкова. Защо ще го души, след като има под ръка напълно подходящо оръжие? Не, аз мисля, че е отишъл неподготвен, видял е там своя враг и се е нахвърлил отгоре му с голи ръце, съвсем по английски.

— А белезите по лицето?

— Предполагам, че след като го е повалил мъртъв пред себе си, убиецът е бил обхванат от страхотна ярост и е изпитал желание да му причини още зло. Грабнал е нещо от пясъка край себе си — може да е било парче ръждясало желязо или дори някоя от тези остри раковини, които се търкалят по плажовете, или някое парче стъкло, грабнал го е и се е нахвърлил върху жертвата в безразсъдна ярост от ревност или от омраза.

— Ужасно, ужасно! — възкликна възрастната дама.

— Разбира се, без да се видят раните, може само да се гадае. Много е възможно убиецът да е изпуснал ножа, когато са се боричкали, и да е извършил убийството с ръце, а след това да е прибрал ножа си. Ако раните са с гладки краища като от нож, тогава навярно е станало точно така и убийството е предумишлено. Но ако краищата им са разкъсани като от някакъв предмет, пригоден за оръжие, тогава според мен става въпрос за случайна среща и убиецът е бил предизвикан, или …