Читать «Неразрешената загадка за човека, който нямаше лице» онлайн

Дороти Сейърс

Неразрешената загадка за човека, който нямаше лице

— А вие сър, какво ще кажете — попита дебеланкото — за тая работа с човека, дето бил намерен на брега при Ист Фелпам?

Поради навалицата по влаковете след трите почивни дни първа класа се оказа залята с пътници от трета и дебеланкото изгаряше от желание да покаже, че се чувствува като у дома си в тази обстановка. Сравнително младият господин, към когото той се обърна, очевидно бе платил пълна такса за уединението, от което му бе съдено да се откаже. Въпреки това той прие въпроса любезно и отговори учтиво:

— Боя се, че не съм чел нищо повече от заглавията. Предполагам, че е бил убит, така ли е?

— Да, убийство е, точно така — каза дебеланкото с охота. — Бил изпонарязан целият, нещо ужасно е било.

— Все едно че го е сторил някой див звяр — обади се слабият възрастен мъж отсреща. — Както пише във вестниците, от лицето му нищо не било останало. Сигурно е някой от ония маниаци, които обикалят насам-натам и убиват деца.

— Не искам да слушам такива неща — потръпна жена му. — Нощем лежа будна, представям си какво може да се случи на Лизините момиченца и накрая ме втриса, стомахът ми се свива и трябва да ставам, за да хапна някоя и друга бисквита, че да се успокоя. Не бива да пишат такива ужасни неща във вестниците.

— По-добре е да пишат, мадам — каза дебеланкото, — за да сме подготвени, така да се каже, и да вземем мерки съответно. Ами че този нещастен господин, доколкото разбирам, е отишъл да се къпе съвсем самичък на някакво усамотено място. Хайде, да оставим настрана, че може да ти се схване мускул, да, на всеки може да се случи, пак е много глупаво да правиш подобно нещо.

— Точно това говоря непрекъснато на моя мъж — обади се младата съпруга. Младият съпруг се намръщи и се размърда. — Да, мили, наистина не е безопасно, а и сърцето ти не е съвсем в ред… — Ръката и потърси неговата зад вестника. Той се отдръпна смутено и каза:

— Стига, Кити!

— Според мен нещата стоят така — продължи дебеланкото. — Войната си мина и замина, ама толкова стотици хора останаха в състояние на нарушено равновесие, дето се вика. Гранати са разкъсвали приятели пред очите им, куршуми са ги пронизвали. Били са пет години сред ужаси и кръвопролития, как няма да им се изкриви съзнанието в такава насока. Може да изглежда, че са забравили всичко и като ги гледаш — да минават за обикновени граждани като всички останали, но това е само привидно, ако разбирате какво искам да кажа. И ето че един ден нещо ги разстройва — я са си разменили някоя приказка с жената, я времето било много горещо като днес и нещо им прещраква в главата и ги превръща в озверени чудовища. Всичко туй го има в книгите. Аз много чета вечер — нали съм си ерген и нямам задължения.

— Много сте прав — каза един предвзет мъж, като вдигна глава от списанието, което четеше, — да, много сте прав, много. Но мислите ли, че това се отнася и за настоящия случай? Аз доста добре съм изучил въпроса за престъпността. Мога да кажа, че това ми е хоби и според мен тук се крие нещо повече от онова, което се вижда от пръв поглед. Ако сравните убийството за което говорим, с някои от най-загадъчните престъпления от последните години, които, забележете, са останали неразгадани и по мое мнение никога няма да бъдат, какво ще откриете? — Той замълча и се огледа. — Ще откриете много общи черти с този случай. Но най-вече ще видите, че лицето, и то — обърнете внимание — само лицето, е обезобразено така, че да не може да се разпознае. Сякаш са искали да заличат от земята личността на жертвата. И ще видите, че независимо от най-щателните разследвания престъпникът остава неразкрит. Е, какво показва всичко това? Че има организация. Да, организация! И много силно задкулисно влияние. В списанието, което сега чета — той внушително потупа страниците, — има статистика — не измислени истории, а статистика, извлечена от архивите на полицията — за организацията на едно от онези тайни общества, които набелязват хора, които им пречат и ги премахват. И след като сторят това, те обезобразяват лицата им със знака на Тайното общество и заличават следите на убиеца така съвършено — нали разполагат с пари и средства за тази цел, — че никой не може да се добере до тях.