Читать «Гласовете ви чувам» онлайн - страница 31

— Докладвайте, поручик! Най-напред за Мелас. Поручикът преглътна, но запази спокойствие, макар

това да му костваше големи усилия. И започна с твърд, надебелял глас, който все пак издаваше неговото вълнение:

— Получиха се и подробности. Славният андарт Микис Зезас1, благородният Павлос Мелас, началник на всички наши чети в Костурско и Битолско, наистина е намерил своята геройска смърт. Безстрашният воин и отмъстител на седемнайсети септември влиза с четата си в село Прекопана, хваща българския свещеник, също и българския учител, които са били страшилища за околността, и ги наказва със смърт. Попът не искал да умре лесно, та са му отсекли главата. През село Белкамен Павлос Мелас се насочва към село Неред, за да унищожи там други пет български чудовища. На деветнайсети септември цялата чета на Мелас е събрана в една къща и се готви да нападне кафенето на селския площад, където са петимата злодеи. В този момент нашите съгледали към сто и петдесет души аскер, пехота и кавалерия, които влизали в селото. Преди да успее да ги задържи началникът им, пет-шест души от четата му, неопитни и страхливи, спущат се да бягат към близката планина. Последват ги и другите. В къщата остават само Мелас и още един от другарите му. Когато малко по-късно и той стига в полите на планината, цялата чета се е разпръснала, а някои са се отдалечили твърде много. Турците са открили страшен огън по нашите…

Консулът се придръпна на стола си:

— Но как… Това за пръв път се случва!

— Да. За пръв път. Досега нашите благополучно се разминаваха с аскера. Врагът ни е общ, но…

---

1 Микис Зезас — андартски псевдоним на Павлос Мелас.

Докладът е съставен по гръцки източници.

Господин консул, аз мисля, че ние не бива да имаме пълна яра в турците.

— То се знае, но ние имаме споразумение с тях, макар и неподписано. Общият враг ни налага и обща дейност. Вие знаете, наши офицери предложиха да постъпят в турската армия за обща борба срещу българите.

— Да — продума с равен глас другият седнал срещу консула млад мъж. — И аз бях между тях.

Консулът мълчаливо му кимна и се обърна пак към първия:

— Продължавайте. Искам всичко да знам. Макар и със закъснение.

Строгото лице на поручика придоби някакъв тържествен израз, в гласа му сега се дочуваха дълбоки, плътни звуци:

— Началникът се оттегля на почивка в село Елеово. На осми октомври от Гърция пристигат нови четиридесет души наши хора. Една част от тях заминават за Воденско, а други остават с Мелас. Четата му нараства до шестдесет души и на десети октомври се връща пак в Неред, за да накаже ония петимата разбойници. Тук му съобщават, че в селото има българска чета. Седем души. Нашите обсаждат квартирата им, откриват огън. Стрелят и комитите отвътре. Къщата била много здрава и нашите се опитват да я запалят. Виждайки, че не се постига нищо, Мелас подир два часа заповядва да се дигне обсадата. Комитите хвърлят бомба, която ранява един от нашите борци.

Поручикът млъкна за малко и лицето му сега беше мрачно. Когато заговори отново, гласът му бе позатихнал, но звучеше скръбен и гневен в същото време: